— Ами на теб, Кристиан?
— Хм, и на мен две…
— Ха, ха, ха… — последният избухна гърлено, веднага щом ги обърна. — Сега Ви хванах, мамче… Паднахте ми в ръцете! Дайте на попа! Ха сега и на асото! Така… Пак! Я да си набодете по още една клечка в носа! Трупайте, ха така! Голям картоиграч сте, няма що! Само дето знаете да се хвалите! Хич ви няма вас, французите, в тия уж френски игри… Като научите картите, ще ми се обадите да ви преслушам отново… Ха, ха, ха!
Картоиграчът изглеждаше очарован.
— Господин Кристиан, нямате никакво уважение към нежния пол!
— Щом сте седнали на масата да играете заедно с майстори, не чакайте уважение от никого!
— Ами като сте майстор, не виждате ли, че няма къде повече да забивам тия проклети тресчици?
— Хайде, хайде, стига сте ми плещили врели-некипели… В нос като вашия винаги има място за още една клечица!
И той отново избухна в смях.
В този момент се намеси Шпервер:
— Ето ме, другари!
— Хей, Гедеон? Върна ли се най-сетне, скитнико вечен?
С рязко тръсване на главата Мари Лагут пръсна многобройните клечици от носа си. Трътлестият иконом на един дъх изпразни чашата. Всички се обърнаха към нас и ни загледаха.
— Да, върнах се вече… Как е Негова Светлост? По-добре ли е?
— Ох! — изпъшка икономът и долната му устна провисна. — Ох, ох!
— Значи никаква промяна?
— Кажи-речи… — включи се и Мари Лагут, която не ме изпускаше от очи, сякаш искаше да ме изпие.
Шпервер забеляза втренчения й поглед.
— Ах, да-а-а… Приятели, нека ви представя моя храненик — това е прославеният доктор Фриц от Шварцвалд! — изрече той тържествено и с неприкрита гордост. — От този момент нататък очаквайте промяна, господин иконом. Сами ще се уверите, че щом Фриц е пристигнал, проклетата мигрена на господин графа ще си отиде! Ако ме бяхте послушали по-рано… Е, всъщност, по-добре късно, отколкото никога!
Мари Лагут продължаваше да ме наблюдава и преценява. В крайна сметка огледът изглежда я задоволи, защото малко след това тя се обърна към иконома:
— Хайде, господин Офенлох, да не караме нашия гостенин да стои прав! Размърдайте се, донесете стол на доктора! Не стойте така, какво сте го зяпнали? Ах, Господи… тези германци!
Старата жена подскочи като пружина, спусна се към мен да поеме дебелата връхна дреха.
— Позволете, господине…
— Много сте любезна, госпожо! Благодаря!
— Дайте, дайте да ви помогна!… Какво време!… Дърво и камък се пукат от студ! Даже и вълците са се изпокрили в бърлогите си!… Господи, каква страна!
— Значи Негова Светлост е все така болен? — пак поде Шпервер и отупа в коляното си посипания със снежинки кожен калпак. — Тогава пристигаме тъкмо навреме! Хей, Каспар? Каспар?
Някакво човече, чието лице цялото бе осеяно с лунички, а едното му рамо по-високо от другото, се измъкна от тъмните ъгли иззад камината.
— Ето ме, тук съм!
— Така те искам! Слушай сега — ще приготвиш за господин доктора стаята, която е в дъното на дългия коридор… Вълчата стая, студената… нали я знаеш? Отопли я достатъчно, подреди я!
— Да, господин Шпервер, веднага!
— Почакай за миг! На отиване ще минеш да вземеш куфара на доктора, Кнапвурст ще ти го даде. Колкото до вечерята…
— Бъдете спокойни, ще се погрижа!
— Много добре! Разчитам на теб!
Дребосъчето излезе и Гедеон, след като съблече дебелата шуба, също ни напусна — запъти се към покоите на младата графиня да я извести за моето пристигане.
Останах насаме с другите. Бях наистина смутен от старанието и готовността на Мари Лагут да ми услужи. Старицата всячески се опитваше да бъде полезна.
— Дръпнете се оттам, Зебалт, направете място — започна да хока тя прославения кучкар. — Надявам се, че вече доста сте си напекли кокалите — от сутринта седите край огъня. Елате, господин докторе, настанете се на топличко, по-близо до камината. Сигурно краката ви са премръзнали… Изпънете ги, не се притеснявайте!… Точно така, виждате ли, че е по-добре!
После ми предложи табакерата си.
— Употребявате ли?
— Не, уважаема госпожо, благодаря!
— И грешите, грешите господине! — поучително занарежда тя, като в същото време с пръсти започна да тъпче в носа си тънички щипчици тютюн. — Грешите, господин докторе, защото точно в това е очарованието, сладостта и опиянението на нашето съществуване!
След това затвори очи, смръкна унесено, пусна табакерата в дълбокия джоб на дългата си роба, замисли се за нещо и след няколко мига пак продължи:
— Пристигате наистина точно навреме, докторе. Вчера господин графът бе сполетян от поредната криза, много по-жестока и страшна от първата, преди няколко дена! Бих казала яростна криза, нали така, господин Офенлох?