— А други казват, че великият хетман.
— Това са предатели. Витебският воевода разправя това, защото отдавна са се надушили с пан подскарбия.
— Витебският воевода е добър гражданин.
— Нима и ти заставаш на страната на Сапехите срещу Радживил?
— Аз съм на страната на отечеството и на тая страна трябва да стоят всички. Лошото е там, че дори ние, войниците, се делим на партии, вместо да се бием. А че Сапеха е добър поляк, това бих казал и пред самия княз, макар че служа при него.
— Някои видни хора се опитаха да ги помирят, но не стана нищо! — каза Харламп. — Сега непрекъснато летят пратеници от краля до нашия княз… Казват, че нещо ново се мътело там по света. Очаквахме свикване на всеобщо опълчение начело с негово величество краля — не стана! Казват, че то може би ще е необходимо някъде другаде.
— Навярно в Украйна.
— Знам ли аз? Веднъж само поручик Брохвич казваше какво бил чул със собствените си уши. При нашия хетман пристигна от страна на краля Тизенхауз и като се затвориха, дълго разговаряха двамата; Брохвич не можал да долови за какво става дума, но когато излизали, тогава със собствените си уши, повтарям, чул как пан хетманът казал: „Това може да предизвика нова война.“ Тогава всички страшно си блъскахме главите да се досетим какво би могло да значи това.
— Навярно му се е счуло! Та с кого нова война? Германският император сега е по-благосклонен към нас, отколкото към нашите неприятели, защото е по-редно да се застъпва за порядъчен народ. С шведа мирният ни договор още не е изтекъл и в продължение на шест години ще бъде в сила, а татарите ни помагат в Украйна, което не биха правили без волята на турчина.
— И ние също не можахме да разберем нищо!
— Защото и нищо не е имало. Но аз славя Бога, че имам нова работа. Вече започнах да тъгувам за война.
— Значи ти искаш сам да занесеш заповедното писмо на Кмичиц?
— Нали ти казах, че пан хетманът заповядва така. Прилично е да посетя Кмичиц, както е рицарският обичай, а като имам писмо, ще имам по-добър предлог. Дали ще му дам писмото, това е друга работа. Ще си помисля, тъй като е предоставено аз да реша.
— На мене това е добре дошло, защото бързам да си тръгна. Имам и трето заповедно писмо за пан Станкевич; после ми заповядаха да замина за Кейдани и да получа оръдието, което ще дойде там; след това ще трябва да отида в Бирже, за да видя дали замъкът е готов за отбрана.
— И в Бирже?
— Да.
— Това ми се вижда странно. Неприятелят не е постигнал никакви нови победи, следователно е далеко от Бирже, на курландската граница. А понеже, както виждам, нови хоронгви се вдигат на крак, значи ще има кой да отбранява дори ония места, които са вече попаднали под неприятелски крак. Пък и курландците не мислят за война с нас. Те са добри войници, но са малко и Радживил сам бил могъл да ги задуши с една ръка.
— И на мене ми е чудно — отговори Харламп, — още повече че ми заповядаха да бързам, а и ми се дадоха инструкции, ако намеря нещо не в ред, веднага да съобщя на княз Богуслав, който ще изпрати инженер Петерсон.
— Какво би могло да значи това?! Дано само не замирише на някаква вътрешна война. Да ни пази Бог от това! Защото щом княз Богуслав се намесва, ще има на какво да се радва дяволът.
— Не говори така срещу него. Той е храбър мъж!
— Аз не отричам храбростта му, но той е повече немец или французин, отколкото поляк… И за Жечпосполита съвсем не мисли, а мисли само така да издигне радживиловския род, че да бъде най-високо, а всички други да унижи. И у нашия хетман, княза вилненски воевода, той подбужда надменността, която и без това не му липсва; подклажда и тия разправии със Сапеха и Гошевски.
— Виждам, че си голям политик. Би трябвало, Михалко, да се ожениш час по-скоро, за да не пропадне такъв ум.
Володиовски изгледа продължително другаря си.
— Да се оженя?… Хайде, де!
— Разбира се! Но може би ти тук отиваш някъде да се сватосваш, защото виждам, че си се пременил като за парад.
— Я ме остави на мира!
— Хайде, признай си…
— Нека всеки си яде своите динени кори, а ти не питай за чуждите, защото и на тебе са ги слагали доста много. Тъкмо сега ли ще мисля за женитба, когато на главата ми тежи мобилизация.
— А през юли ще бъдеш ли готов?
— В края на юли ще бъда, дори ако ще трябва да изкопая конете от земята. Благодаря на Бога, че ми дойде тази работа, защото иначе меланхолията щеше да ме изяде.