Все пак все повече и повече шляхта се събираше, а още преди нея заприиждаха и големци от Велкополска и другите провинции със своя войска и слуги. Скоро след пан Груджински в Пила пристигна могъщият познански воевода пан Кшищоф Опалински. Триста хайдуци61, облечени в жълти униформи с червени шарки и въоръжени с мускети, вървяха пред каретата на воеводата; тълпа дворяни и шляхтичи обграждаше достойната му особа; зад тях в боен ред вървеше отряд от райтари62, облечени по същия начин, както и хайдуците; а самият воевода пътуваше в карета заедно с шута си Стах Острожка, чието задължение беше да развеселява мрачния си господар по пътя.
Пристигането на тоя толкова знаменит сановник придаде смелост и надежда на всички; защото тези, които гледаха почти монаршеското величие на воеводата, великолепното му лице, на което под високото като свод чело светеха разумни и строги очи, сенаторската важност на цялото му държане, едва можеха да помислят, че може да се случи нещо лошо на такава мощ.
На хората, които бяха привикнали да почитат службите и личностите, се струваше, че и самите шведи надали ще посмеят да вдигнат светотатствена ръка срещу такъв магнат. А ония, чиито сърца биеха тревожно в гърдите, веднага се почувстваха по-сигурно под крилото му. Затова го приветстваха радостно и горещо; възгласите се носеха по цялата улица, по която свитата му се движеше бавно към къщата на кмета, а главите се навеждаха пред воеводата, който се виждаше като на длан през стъклата на позлатената карета. На тези поклони заедно с воеводата отговаряше и Острожка с такова достойнство и сериозност, сякаш те бяха правени главно за него.
Едва се слегна прахът след пристигането на познанския воевода, когато дотърчаха куриери със съобщение, че иде неговият братовчед, подлеският воевода Пьотр Опалински с баджанака си пан Якуб Роздражевски, иновроцлавски воевода. Всеки от тях докара по сто и петдесет въоръжени бойци освен дворяните и слугите. После не минаваше ден да не пристигне някой големец, като пан Сендживой Чарнковски, баджанак на Кшищоф, познански кастелан63, след него Станислав Погожелски, калишки кастелан; Максимилиан Мясковски, кшивински кастелан, и Павел Гембицки, мендзижецки пан. Градчето така се препълни с хора, че нямаше квартири дори за самите дворяни. Съседните ливади се изпъстриха с шатрите на опълчението. Човек би казал, че в Пила бяха долетели всички шарени птици от цялата Жечпосполита.
Пъстрееха червени, зелени, сини, лазурни, бели цветове на катанките, жупаните, кубрадите и контошите64, защото, като оставим опълчението, в което всеки шляхтич носеше различно облекло, като оставим прислугата на пановете — и пехотата на всяка околия беше облечена в различни цветове.
Пристигнаха и търговци, които не можеха да се поберат на пазарния площад, и построиха цяла редица от бараки край градчето. Там продаваха военни вещи — като се почне от дрехи, та се стигне до оръжие и храна. Походните кухни димяха денем и нощем и разнасяха заедно с пушека миризми на бигоси, булгури, печено, а другаде продаваха питиета. Пред бараките се тълпяха шляхтичи, въоръжени не само с мечове, но и с лъжици; те ядяха, пиеха и разговаряха или за неприятеля, който още не се виждаше, или за пристигащите големци, за които не скъпяха епитети.
Между групите шляхта се разхождаше Острожка, облечен с дреха, ушита от пъстри парцали, с жезъл, украсен със звънчета, и с глупав израз на лицето. Където се покажеше, веднага го обграждаха в кръг, а той наливаше масло в огъня, помагаше да одумват големците и задаваше гатанки, при които шляхтата толкова повече лягаше от смях, колкото бяха по-хапливи.
В тях не беше пощаден никой.
Един следобед през пазара мина сам познанският воевода и се смеси с шляхтата, като разговаряше любезно с някой и друг или с всички и се пооплакваше от краля, че не му изпратил нито една редовна хоронгва, въпреки че неприятелят се приближаваше.
— Не мислят за нас, ваша милост панове — казваше той, — и ни оставят без помощ. Във Варшава разправят, че войската в Украйна била много малка и хетманите не могли да се справят с Хмелницки. Ех, няма как! Изглежда, че Украйна е по-мила от Велкополска… В немилост сме ние, ваша милост панове, в немилост! Сякаш за клане са ни дали тук.
— А кой е виновен? — попита пан Шлихтинг, веховски съдия.