— Такъв и да ти се присъни може!
— Па нека ми се поне присъни…
Ето така приказваха помежду си шляхтичките в стаята за прислугата. В това време в столовата редяха масата с най-голяма бързина, а в гостната панна Александра седеше насаме с Кмичиц, понеже леля й Кулвецувна беше отишла да се погрижи за вечерята.
Пан Анджей не сваляше поглед от Оленка, а очите му искряха все по-силно, накрай рече:
— Има хора, за които богатството е по-мило от всичко, други тичат за плячка през време на война, трети са влюбени в конете, но аз не бих дал ваша милост за никакво съкровище! Кълна се в Бога, че колкото повече гледам, толкова по-силно става желанието ми да се оженим, дори още утре! А тия вежди, ваша милост, навярно боядисваш с горена тапа?
— Чувала съм, че така правят лекомислените, но аз не съм такава.
— А очите сякаш от небето! От смущение не мога да намеря думи.
— Не си много смутен, ваша милост, щом настъпваш толкова дръзко, че дори се удивлявам.
— Това е наш, смоленски обичай: да вървим смело и към жените, и в огъня. Ти, царице, трябва да свикнеш с това, защото така ще бъде винаги.
— Ще трябва да отвикнеш, ваша милост, защото така няма да го бъде.
— Може пък и да се предам, дявол да ме вземе! Ако щеш, вярвай, ако не щеш, недей, ваша милост, но за тебе съм готов да сваля и небето! За тебе, царице моя, съм готов и на други обичаи да се науча, понеже зная, че съм недодялан войник и повече съм стоял по военните станове, отколкото в дворски покои.
— О, това съвсем не пречи, моят дядко също беше войник, но благодаря за доброто желание! — отвърна Оленка, а очите й погледнаха толкова сладко пан Анджей, че сърцето му веднага се размекна като восък и той отвърна:
— Ти, ваша милост, на конец ще ме водиш!
— О, не приличаш, ваша милост, на тия, които ги водят на конец! Най-мъчното е с непостоянните хора.
Кмичиц показа в усмивка белите си, сякаш вълчи зъби.
— Как така — рече той, — малко ли пръчки строшиха върху мене отците в манастирското училище, за да ме направят солиден човек и да науча разни великолепни максими, които да ме ръководят в живота…
— А коя си запомнил най-добре?
— „Когато обичаш, падай в краката на любимата“ — ето така!
Щом каза това, пан Кмичиц беше вече на колене, а девойката криеше нозете си под стола и викаше:
— За Бога, такова нещо в манастира не са учили! Стой мирно, ваша милост, че ще се разсърдя… и леля ей сега ще дойде…
Но той продължаваше да стои коленичил, с вдигната нагоре глава и я гледаше в очите.
— Може да дойде дори цяла хоронгва лели, пак няма да се откажа от желанието си.
— Стани, ваша милост.
— Ставам.
— Седни, ваша милост.
— Сядам.
— Изменник си, ваша милост, Юда!
— О, това не е истина — когато целувам, целувката ми е искрена!… Искаш ли да се убедиш?
— Да не си посмял, ваша милост!
Панна Александра обаче се смееше, а той цял сияеше от младост и веселие. Ноздрите му се движеха като на млад жребец от благородна кръв.
— Ах! Ах! — възкликваше той. — Какви очички, какво личице! Спасявайте ме, всички светии, че няма да удържа.
— Няма нужда да призоваваш всичките светии. Седял си, ваша милост, четири години, без да надникнеш насам, седи и сега!
— О! Аз познавах само портрета. Ще заповядам да потопят този художник в смола, а после в перушина и с бич да го карат по пазара в Упита. Ще кажа вече всичко съвсем открито: ако искаш, ваша милост панно, прости ме, ако ли не — прережи ми шията! Когато гледах портрета, казвах си: че е хубавичка, хубавичка е, дявол да го вземе, но малко ли са хубавиците по света — имам време! Покойният ми баща току ме подканваше да дойда тук, но аз все едно и също: имам време! Женитбата няма да ме отмине! Момите не ходят на война и не гинат. Бог ми е свидетел, че с всичко това не се противех на бащината воля, но исках най-напред да вкуся от войната, на собствената си кожа да я изпитам. Едва сега разбирам, че съм бил глупак, защото и женен съм могъл да отида на война, а тук са ме чакали такива сладости. Слава Богу, че не ме съсякоха съвсем. Позволи, ваша милост панно, да ти целуна ръчичките.
— По-добре ще е да не позволя.
— Тогава няма да питам. У нас в Оршанско казват: „Моли, а като не ти дадат, сам вземай!“
Тук пан Анджей се хвана за ръчиците на девойката и започна да ги целува, а тя не се дърпаше прекалено много, за да не прояви нелюбезност.
В този момент влезе панна Кулвецувна и като видя какво става, вдигна очи нагоре. Не й хареса тази интимност, но не посмя да ги скастри, а покани на вечеря.
Тръгнаха двамата под ръка като брат и сестра и отидоха в столовата, където вече бе наредена маса и на нея всякакви гозби в изобилие и преди всичко отлични колбаси и покрита с прах дамаджана с вино, което укрепва силите. Добре им беше на двамата млади заедно, ведро и весело. Панна Александра беше вече вечеряла, та на масата седна само пан Кмичиц и почна да се храни със същото оживление, с каквото разговаряше преди това.