„В тоя народ няма храброст, няма постоянство, няма ред, няма вяра, нито патриотизъм — трябва да загине!“
Те бяха забравили, че този народ има още едно чувство — това именно, на което Ясна гура беше земен изразител.
И в това чувство се криеше неговото възраждане.
Ето защо грохотът на оръдията, който се обади под светата обител, едновременно се обади и във всички магнатски, шляхтишки, граждански и селски сърца. Възклик на ужас се разнесе от Карпатите до Балтийско море и великанът се пробуди от своето вцепенение.
— Това е друг народ! — говореха изумени шведските генерали.
И като се почне от Арфуид Витенберг, та се свърши с комендантите на отделните замъци, всички изпращаха на Карл Густав, който се намираше в Прусия, вести, изпълнени със страх.
Те губеха почва под краката си; вместо някогашните приятели навсякъде срещаха врагове, вместо предаване — съпротива, вместо страх — дива и готова на всичко смелост; вместо мекост — жестокост; вместо търпение — мъст.
А в това време от ръка на ръка в цялата Жечпосполита се разнасяше в хиляди екземпляри манифестът на Ян Казимеж. Той беше издаден по-рано в Шльонск, но отначало не будеше отклик. Сега, напротив, го виждаха по още неокупираните замъци. Стига да не потискаше някъде шведска ръка, там шляхтата се събираше на групи и групички, биеше се в гърдите и слушаше възвишените слова на краля изгнаник, който сочеше грешките и греховете и заповядваше да не се губи надежда и да се вдигат за спасението на падналата Жечпосполита.
„Макар че неприятелят е нахлул толкова навътре, все пак не е късно (пишеше Ян Казимеж) да си възвърнем загубените провинции и градове, да възстановим дължимата на Бога възхвала, да напоим осквернените черкви с неприятелска кръв и да подновим нашите свободи и права в обичайните рамки и старополските постановления; стига само да се възвърне тая старополска добродетел и оная observantia5 на нашите прадеди в Любезност и Вярност към краля, и обичта, с която нашият дядо Зигмунт Първи се гордееше пред разните народи. Започна вече промяна на по-раншните провинения към добродетелта. За когото Бог и светата вяра в него стои над всяко благо, нека се вдигне със своята Любезност и Вярност против шведския неприятел. Не чакайте вождове и воеводи или оня ред, който е предвиден в общоприетото право. Неприятелят вече е объркал всички тия неща с вашата Любезност и Вярност; но един до друг, трети при двамата, четвърти при тримата, пети при четиримата и така per consequens6 всеки да се присъедини, като дойде със своите крепостни и където е възможно, предприеме някакъв отпор. Едва там ще си изберете вожд. Свързвайте се чета с чета и като направите вече наистина от себе си войска и си изберете над нея именит вожд, почакайте нашата особа, без да изпущате случай да поразявате неприятеля, ако ви попадне. А ние, щом чуем за случая, за вашата готовност и за склонността към нас на вашата Любезност и Вярност, веднага ще дойдем и ще сложим нашия живот там, където трябва да защитим целостта на отечеството.“
Тоя манифест се четеше дори в стана на Карл Густав, дори по замъците, които имаха шведски гарнизони, и всякъде, където се намираха полски хоронгви. Шляхтата обливаше със сълзи всяка кралска дума, съжаляваше за добрия господар и си даваше клетва пред разпятието, пред иконите на пресветата Дева и пред иконичките, които носеше окачени на шия, да изпълни неговата воля. А за да докажат своята готовност, докато въодушевлението още гореше в сърцата и сълзите не бяха изсъхнали, без да чакат много, яхваха тук-таме конете и се хвърляха незабавно срещу шведите.
Така по-малките шведски части почнаха да се топят и гинат. Това ставаше в Литва, Жмудж, Мазовше, Велкополска и Малополска. Много пъти шляхтата, събрала се у съсед на кръщене или имен ден, на сватба или кулиг7, без никакви войнствени намерения, завършваше веселбата си с това, че щом пийнеше, връхлиташе като мълния върху близка шведска команда и я изсичаше до крак. След това кулигът продължаваше по-нататък всред песни и възгласи, като прибираше по пътя ония, които искаха да се „веселят“, превръщаше се в жадна за кръв тълпа, от тълпата в „чета“, която вече започваше постоянна война. Крепостните селяни и слуги се присъединяваха на цели тълпи към забавата; други съобщаваха за отделни шведи или за малки части, настанени непредпазливо по селата. И броят на кулигите и маскените забави растеше от ден на ден. А в тия кървави забави се влагаше присъщата на народа веселост и смелост.
7
Шествие за забава от няколко шейни и музика, което посещава съседските имения. — Бел.прев.