С готовност се преобличаха като татари, самото име на които изпълваше шведите със страх, защото между тях се носеха чудновати мълви и приказки за дивотата и страхотното и жестоко мъжество на тия синове на кримските степи, а скандинавците не се бяха срещали с тях никога досега. И понеже се знаеше навсякъде, че ханът иде със стохилядна орда на помощ на Ян Казимеж, а шляхтата вилнееше и нападаше отделни команди, оттук се създаде необикновена бъркотия.
Шведските полковници и коменданти в много градове бяха наистина убедени, че татарите са вече дошли и се оттегляха бързо в по-големите крепости или станове, като разнасяха навсякъде лъжливата новина и тревога. В това време областите, които се бяха отървали по тоя начин от неприятеля, можеха да се въоръжават и да превръщат недисциплинираната тълпа в по-прилична войска.
Но още по-страшни за шведите от шляхтишките кулиги и от самите татари бяха селските движения. Отдавна, от първия ден на обсадата на Ченстохова всред народа започна кипеж и тия спокойни и търпеливи досега орачи взеха да дават тук-таме отпор, да грабват тук-таме коси и тояги и да помагат на шляхтата. По-проницателните шведски генерали гледаха с извънредно голям страх на тия облаци, които всеки момент можеха да се превърнат в истински потоп и да погълнат нашествениците без остатък.
Най-удобно средство да смажат в зародиш страшната опасност им се струваше заплахата. Карл Густав още коткаше и с ласкателни слова задържаше тия полски хоронгви, които го бяха последвали в Прусия. Не пестеше също така похвалите си и към пан хоронжи Конецполски, прочутия полковник от Збараж. Той беше при него с шестхилядна несравнима конница, която при първото сблъскване с електора всели такъв страх и нанесе такива щети на прусите, че електорът се отказа да воюва и се съгласи на преговори.
Шведският крал изпращаше писма и до хетманите, магнатите и шляхтата, пълни с благоволение, увещания и насърчения да му останат верни. Но едновременно издаде заповед до генералите и комендантите си да потушават с огън и меч всяка съпротива вътре в страната и преди всичко да избиват до крак селските чети. Така започна периодът на желязното войнишко управление. Шведите изоставиха привидното приятелство. Меч, огън, грабеж, гнет заместиха по-раншната престорена благосклонност. От замъците изпращаха силни конни и пехотни части да преследват кулигите. Сриваха със земята цели села, опожаряваха шляхтишки имения, черкви и черковни домове. Пленените шляхтичи предаваха в ръцете на палачите; на пленените селяни отсичаха дясната ръка и така ги пущаха да се завърнат по домовете си.
Особено наежени бяха шведските части във Велкополска, която се бе предала първа, но и първа се вдигна срещу чуждото владичество. Командирът Стен заповяда веднъж да отсекат там ръцете на повече от триста селяни, уловени с оръжие в ръка. По градчетата построиха постоянни бесилки, които всеки ден кичеха с нови жертви. Същото правеше Магнус де ла Гард в Литва и Жмудж, където най-напред грабнаха оръжие селищата, населени с дребни шляхтичи, а след тях и селяните. А понеже в бъркотията шведите мъчно можеха да различат собствените си защитници от неприятелите, не щадяха никого.
Но огънят, подклаждан с кръв, вместо да гасне, се засилваше все повече и започна война, в която двете страни не мислеха вече за самата победа, за замъците и градовете или провинциите, но за смърт или живот. Жестокостта засилваше омразата и започнаха не да воюват, а да се избиват безмилостно помежду си.
Четвърта глава
Тая война на избиване беше едва в началото си, когато пан Кмичиц стигна заедно с тримата Кемличи до Глогова след трудно пътуване поради нараняването му. Пристигнаха нощем. Градът беше препълнен с войска, панове, шляхтичи, кралски и магнатски слуги, а странноприемниците бяха толкова претъпкани, че старият Кемлич само с най-големи усилия можа да намери квартира за пан Анджей у един въжар, който живееше извън града.
Тоя ден пан Анджей прекара измъчван от болки и с висока температура поради изгарянето. Навремени мислеше, че ще се разболее тежко, на легло. Но железният организъм победи. На другата нощ му стана по-леко, а на разсъмване се облече и отиде в енорийската черква, за да благодари на Бога за чудесното си спасение.