— Никога не бихме се съмнявали, че казваш истината, и твоята заслуга и болка няма да останат невъзнаградени.
— Ние сме твои длъжници — добави кралицата и му протегна ръка.
Пан Анджей коленичи на едно коляно и целуна почтително ръката на кралицата, която го и помилва като майка по главата.
— Но ти вече не се сърди на пан канцлера — каза отново кралят. — Тук наистина са идвали много изменници или такива, които плещеха врели-некипели, а към задълженията на канцлера спада и това да отсява истината по обществените работи.
— Какво значение може да има моят гняв на беден шляхтич за такъв голям човек — отговори пан Анджей. — И дори не бих посмял да измърморя срещу тоя благороден сенатор, който дава на всички пример на вярност и любов към отечеството.
Канцлерът се усмихна добродушно и протегна ръка.
— Е, я да се помирим! И ти ме засегна с тоя восък, но знай, че и родът Коричински често пъти са подпечатвали с кръв, а не само с восък…
Кралят се развесели напълно.
— Хареса ни тоя Бабинич! — каза той на сенаторите. — Обикнахме го, както малцина… И вече не ще го пуснем да си отиде от нас, а да ще Бог скоро заедно ще се върнем в милото ни отечество.
— О, ваше кралско величество! — възкликна Кмичиц въодушевен. — При все че бях затворен в крепостта, зная от шляхтата, от войската, дори и от тия, които служат под командването на Зброжек и Калински и обсаждат Ченстохова, че всички очакват деня и часа на твоето завръщане. Покажи се само, милостиви господарю, и още същия ден цяла Литва, Кралството и Рус ще застанат при тебе като един човек. Ще тръгне шляхтата, ще тръгне дори простото селячество, за да се присъедини към своя владетел. Войската на хетманите вече едва диша, толкова иска да тръгне срещу шведите… Знам и това, че при Ченстохова са идвали делегати от хетманските войски, за да увещават Зброжек, Калински и Куклиновски да се обявят срещу шведите. Застани днес, милостиви господарю, на границата и след месец вече няма да има нито един швед; само ела, само се покажи, защото там сме като овце без пастир!…
Когато говореше това, от очите на Кмичиц изскачаха искри и го обзе толкова голямо въодушевление, че той коленичи насред залата. Въодушевлението му се отрази дори върху самата кралица, която беше извънредно смела и отдавна увещаваше краля да се завърнат в отечеството си.
Сега тя се обърна към Ян Казимеж и каза енергично и решително:
— Гласа на целия народ чувам през устата на тоя шляхтич!…
— Така е! Точно така! Милостива господарко!… Майко наша!… — възкликна Кмичиц.
Но някои думи от това, което казваше Кмичиц, направиха силно впечатление на канцлера Коричински и на краля.
— Ние винаги сме готови да пожертваме нашето здраве и живот — каза кралят — и чакахме чак досега само да се осъзнаят нашите поданици.
— Те вече са се осъзнали — каза Мария Людвика.
— Majestas infracta malis!12 — каза свещеник Виджга и я гледаше с възхищение.
— Това са важни неща — прекъсна го архиепископ Лешчински. — Дали наистина при Ченстохова са идвали делегации от хетманските войски?
— Аз зная това от моите хора, от тия именно Кемличи! — отвърна пан Анджей. — В полковете на Зброжек и Калински всички открито са говорили това, без да се боят от Мюлер и шведите. Тия Кемличи не са били затворени, имали са контакт със света, с войниците и шляхтата… Аз мога да ги представя пред лицето на ваше величество и ваши достойнства, та сами да разкажат, че в цялата страна кипи като в котел. Хетманите само по принуда са отишли при шведа, защото зъл дух беше овладял войската, но сега същата тая войска иска да се върне обратно там, където й заповядва дългът. Шведите бият шляхтата и духовниците, грабят, потъпкват по-раншните свободи, та няма нищо чудно, че всеки само стиска пестници и поглежда стръвно към сабята.
— И ние имахме сведения от войската — каза кралят, — тук идваха и тайни пратеници, които ни декларираха всеобщото желание да се върнат към старата си клетва за вярност…
— И то отговаря на разказаното ни от тоя рицар — каза канцлерът. — Но щом и между полковете обикалят делегации, това е важно; то означава, че плодът е вече узрял, че усилията ни не са били напразни и работата е готова, следователно времето е вече дошло…
— А Конецполски — каза кралят, — а толкова други, които са на страната на нашественика, гледат го в очите и му се кълнат в своята вярност?
При тия думи всички замлъкнаха, а кралят внезапно помръкна — и както при скриване на слънцето зад облак веднага мрак покрива целия свят, така потъмня и неговото лице.
А след малко заговори така:
— Бог вижда в нашите сърца, че сме готови да тръгнем още днес и че ни задържа не шведската мощ, а нещастното непостоянство на нашия народ, който като Протей13 непрекъснато променя външността си. Нима можем да повярваме, че това възвръщане е искрено, че желанието не е измислено, че готовността не е коварна? Нима можем да повярваме на тоя народ, който ни напусна толкова неотдавна и с толкова леко сърце се присъедини към нашественика против собствения си крал, против собственото си отечество, против собствените свободи? Болка ни стиска сърцата и ни е срам заради нашите поданици! Къде историята сочи подобни примери? Кой друг крал е бил изложен на толкова измени и враждебност, кой е бил така изоставен? Припомнете си, благородни панове, че и всред нашата войска, между тия, които са длъжни да пролеят кръвта си за нас, ние не бяхме сигурни за собствената си безопасност и — ужасно е да се каже! — дори за живота си. И ако напуснахме отечеството и бяхме принудени да търсим убежище тук, това не беше поради страх от шведския неприятел, а за да предпазим собствените си граждани, собствените си деца от страшното престъпление на кралеубийство и отцеубийство.
13
Според гръцката митология морско божество, което многократно променя външността си. — Бел.прев.