— Ваше достойнство! Исках да го увещая частно да мине в нашия стан… А той се възползва от това, че аз му заговорих вече не като пратеник, и обиди мене, Куклиновски, така, както никой през живота ми не ме е обиждал.
— Какво ти направи?
Куклиновски се затресе и заскърца със зъби.
— По-добре да не говорим за това… Дай ми го, ваше достойнство… Той така и така е обречен на смърт, а аз бих искал преди това да се позабавлявам с него… Толкова повече, че това е Кмичиц, когото по-рано обожавах, но той ми се отплати по такъв начин… Дай ми го, ваше достойнство! И за ваше достойнство ще бъде по-добре, защото, когато аз го ликвидирам, тогава Зброжек и Калински, а с тях и цялото полско рицарство ще се възмутят не от ваше достойнство, но от мене, а аз ще се оправя… Няма да има сръдни, мусения, бунтове… Това ще си бъде моя лична работица за кожицата на Кмичиц, от която ще поръчам да направят тъпан…
Мюлер се замисли; внезапно подозрение блесна в лицето му.
— Куклиновски! — каза той. — Може би ти искаш да го спасиш?
Куклиновски се засмя тихо, но това беше толкова страшен и искрен смях, че Мюлер престана да се съмнява.
— Може и правилно да съветваш! — каза той.
— За всичките си заслуги моля тая единствена награда!
— Вземи го тогава!
След това двамата влязоха в стаята, където бяха събрани другите офицери. Мюлер се обърна към тях и каза:
— Заради заслугите на пан Куклиновски предавам му пленника; може да прави с него, каквото ще.
Настана кратко мълчание, след това пан Зброжек се хвана за кръста и го попита с известен тон на презрение:
— А какво възнамерява пан Куклиновски да направи с пленника?
Куклиновски, обикновено приведен, се изправи внезапно, устата му се разшири в злокобна усмивка, а зениците му започнаха да треперят и той каза:
— На когото не се хареса това, което ще направя с пленника, той знае къде да ме търси.
И удари тихо сабята си.
— Обещавате, пан Куклиновски! — каза Зброжек.
— Обещавам! Обещавам!
След тия думи той се приближи до Кмичиц.
— Ела, пиленцето ми, с мене, ела, преславни войниче… Ти си малко слабичък, трябва да бъдеш погледан… Аз ще те погледам!
— Мръсник! — отвърна Кмичиц.
— Добре, добре, корава душице!… Засега ела. Офицерите останаха в стаята, а Куклиновски възседна кон пред квартирата. Той имаше със себе си трима войници и заповяда на единия от тях да вземе Кмичиц на примка и всички заедно тръгнаха към Лгота, където се намираше полкът на Куклиновски.
По пътя Кмичиц се молеше горещо. Той виждаше, че смъртта се приближава, и се предаваше на Бога от цялата си душа. И така бе потънал в молитвата и в предопределението си, че не чуваше какво му говори Куклиновски; не знаеше дори колко продължи пътят.
Най-сетне се спряха в една пуста, полуразрушена плевня, която се намираше настрана от квартирите на полка в открито поле. Полковникът заповяда да вкарат Кмичиц в нея, а сам той се обърна към един от войниците и каза:
— Иди веднага в стана за въжета и запалена катраница с катран.
Войникът скочи бързо на коня и след четвърт час се върна със същата бързина назад с още един другар. Двамата бяха донесли исканите неща.
— Съблечете тоя хубавец съвсем гол — каза Куклиновски, — завържете му с въже отзад ръцете и краката, после го повдигнете към гредата!
— Мръсник! — повтори Кмичиц.
— Добре, добре! Още ще приказваме, имаме време… Тогава един от войниците се качи на гредата, а другите свалиха дрехите от Кмичиц. Когато направиха това, тримата мъчители го сложиха с лице към земята, вързаха му ръцете и краката с дълго въже, после го увиха с него през средата на тялото и хвърлиха другия му край на войника, който седеше на гредата.
— Сега го вдигнете нагоре, а оня да преметне и завърже въжето! — каза Куклиновски.
След минута заповедта беше изпълнена.
— Пуснете го! — разнесе се гласът на полковника. Въжето изскърца, пан Анджей увисна хоризонтално на няколко лакти от земята.
Тогава Куклиновски потопи кълчища в запалената катраница, приближи се към него и каза:
— Е какво, пане Кмичиц?… Казах аз, че в Жечпосполита има двама полковници, само двама: аз и ти! А ти именно не искаше да признаеш, че си от една пасминка с Куклиновски, и го ритна, нали?… Добре, птиченцето ми, имаше право! Не е за тебе компанийката на Куклиновски, защото Куклиновски е по-добър. Ей, славно полковниче е пан Кмичиц, но Куклиновски го държи в ръцете си и Куклиновски ще му припече страните…
— Мръсник! — повтори за трети път Кмичиц.
— О, да… ще припече страните! — довърши Куклиновски. И докосна със запалената кишка хълбока на Кмичиц, след което каза:
— Не бива прекалено много изведнъж, лекичко, имаме време…