Натиснах бутона „Собственост получена“ до транспортния номер и написах името си в указаното поле. Пръстът ми се поколеба над клавиатурата. После натиснах RETURN.
Така сандъкът стана мой.
Взех една количка и с известни мъки успях да изкарам сандъка от склада, прекосих паркинга към главната сграда, където беше товарният асансьор, а той пък ме качи на втория стаж. Сандъкът зае голяма част от кабинета ми. По-късно този ден потърсих лабораторно пространство в съседните сгради и след като обиколих няколко възможни на първия етаж в Северната сграда, се спрях на стая на втория, в дъното, номер 271. Тя беше средна по площ, без прозорци и с голи стени — единственият й отличителен белег беше тъмното петно на плочите на пода, явно последица от някой много объркал се експеримент. Подписах документите и ми дадоха нова карта ключ.
По-късно същия ден дращех по бялата си дъска, когато Сатвик влезе в кабинета ми.
— Какво е това?
— Това — отвърнах и посочих към дъската — е моят проект.
Старата недовършена формула беше изчезнала само с един замах на ръката ми. Новата диаграма беше възможно най-проста, но все пак заемаше почти цялата дъска.
Сатвик се вгледа с присвити очи в драсканиците.
— Вече имаш проект?
— Да.
— Поздравления! — засия в усмивка. Сграбчи ръката ми и я разтърси. — Как се случи това прекрасно нещо?
— Спести си поздравленията — отвърнах аз. — Да не бързаме толкова.
— И какво е? — вгледа се пак в дъската.
— Чувал ли си за Файнмановия експеримент с двойния процеп[3]?
— Физика? Не е по моята част, но съм чувал за двойния процеп на Йънг.
— Става дума за същото, само че вместо светлина, тук се използва поток от електрони. — Сложих ръка на сандъка, който още си стоеше на количката. — И детектор. Намерих го в сандъка, както и електронна пушка.
Сатвик погледна сандъка.
— Пушка ли?
— Термионна пушка. Електронна пушка. Тя е част от експеримента.
— И ти ще използваш ли тази пушка?
Кимнах.
— Файнман твърди, че всяка ситуация в квантовата механика може да бъде обяснена със следната фраза: „Помниш ли експеримента с двата процепа? Е, същото е“. — Потупах кутията. — За това става дума.
— А защо ще правиш този проект?
— Искам да видя какво е видял Файнман.
Глава 6
На Източния бряг есента идва бързо. Тя е различна тук, където дърветата приемат всеки цвят от спектъра и вятърът има зъби. Като момче, преди преместванията и специалните училища, през есента понякога спях в гората зад къщата на дядо и баба. Лежах по гръб във високата трева и се взирах в листата, които се носеха из зрителното ми поле.
Когато се катериш по дърво, настъпва момент, в който разбираш, че не бива да продължаваш нагоре. Преценяваш до кой клон можеш да стигнеш като при изборите в живота.
Именно миризмата върна спомените — миризмата на есен, — докато вървях към паркинга. Джой стоеше до пътя и чакаше таксито си.
Поривите на вятъра караха дърветата да танцуват. Джой вдигна яката си, нехаеща за есенната красота около нея. За миг я съжалих. Да живееш в Нова Англия и да не виждаш листата.
Качих се в наетата си кола. И се позабавих. Никакво такси не се задаваше през портите. Никакво такси не завиваше по алеята. Дадох заден, излязох на алеята и тъкмо щях да продължа, но в последната секунда завъртях кормилото и спрях. Свалих прозореца и попитах:
— Проблем с транспорта?
— Не зная — отвърна тя. — Може би.
— Искаш ли да те закарам?
— Не искам да те безпокоя. — Замълча, после попита: — Имаш ли нещо против?
— Изобщо.
Дръпнах дръжката, вратата се отвори и Джой се качи в колата.
— Благодаря ти. Съжалявам, че ще се отклониш.
— Няма защо. И без това нямам друга работа.
— След портата вляво — каза тя.
Всъщност ми беше приятно да съм полезен. Това ме караше да се чувствам нормален, за първи път от доста време. Толкова неща в живота ми бяха извън контрол, но поне това можех да направя — да откарам до дома човек, който има нужда от помощ. Тя ме насочваше по пътя. Не използваше имената на улиците, но броеше пресечките и ме насочи към магистралата, слепец води слепеца. Километрите се изнизваха.
3
Експериментът с двата процепа е демонстрация, че светлината и материята могат да показват характеристики както на вълни, така и на частици; освен това той показва и фундаменталната вероятностна природа на феномените от квантовата механика. През 1801 г. Томас Йънг използва три екрана, като два от тях имат процепи. Светлината минава през процепа на първия екран, след това продължава през двата съседни процепа на втория екран, накрая лъчите стигат до трети, върху който се образуват светли и тъмни ивици, резултат от интерференцията на светлинните вълни. Обаче на екрана винаги се получават ясни точки като индивидуални частици, а интерферентният модел се появява чрез вариращата гъстота на частиците, които удрят екрана. Тези резултати демонстрират принципа на вълново-корпускуларната дуалност. — Б. пр.