Но аз знаех, че съществува и още едно статистическо отклонение, което все още оставаше незабелязано. Все още. Сред умрелите нямаше нито един учен.
Ако разпределението е случайно, защо ги няма сред учените? — бях попитал Сатвик.
Ако те са част от неопределената система, защо ще стават учени?
А аз знаех и още нещо.
Изследователите, които се опитваха да повторят работата на Сатвик, щяха да се провалят. Те нямаше да открият хора, които не могат да колапсират вълната. Онези, които живеят сред нас, но не са част от нас. Те нямаше да открият онова, което беше открил Сатвик. Това доказателство бе изчезнало. Още един експеримент, който нямаше да може да бъде повторен.
Приближих се до водата и последвах оттеглящата се вълна десетина метра навътре, после забих крака в пясъка, приведох се срещу вятъра и се вгледах в океана.
Мърси беше мъртва. Макар че ми отне няколко седмици, докато се уверя в това. Имаше уебсайтове, които публикуваха имената и снимките на някои от умрелите. Хора без документи за самоличност. Още една жертва на странния феномен. Полицията беше открила тялото й изхвърлено на брега.
Спомних си какво ми каза Викърс. Те не виждат нищо, защото в тях няма нищо, откъдето да се извърши наблюдението. Мърси през цялото време е била една от обречените. Но обречена на какво? Да се бори срещу Брайтън? В някои отношения тя изобщо не бе съществувала. Не и наистина.
Следващата вълна се втурна към мен, заля краката ми, стрелна се към брега и ме остави да стърча сред водата. А тук тя винаги беше студена.
Отпих от бутилката и извадих пистолета от джоба на суичъра си. Той беше тежък и черен. На едната му страна с малки релефни букви бе изписано „Рюгер“. Носех го, по един или друг начин, от деня, в който беше използван на същия този паркинг, където сега бе спряна моята кола.
Помислих си за татко и за океана. Вълната с твоето име.
Представих си как отплавам и вече не виждам суша. Там, сред синята вода, където всичко беше едно цяло.
Вятърът се засили и аз се олюлях. Зачаках следващата вълна и когато тя дойде, навлязох още по-дълбоко, чак до колене. Погледнах към пистолета, който тежеше в ръката ми.
Поглед към предполагаемото.
Хвърлих го с всичка сила възможно най-далече.
Епилог
Прекосявам кабинета си и поглеждам през прозореца. На мястото на стария склад е построен нов, но ръководството реши да не го кръщава отново сграда W. Това име вече е пенсионирано като остарял спортист. Новата сграда е означена с X на картите на комплекса и администрацията се надява, че това ще й донесе повече късмет.
На работа съм от три седмици и вече влизам в час. На бюрото ми има значка за едномесечно постижение — от Анонимните алкохолици. Един месец без алкохол. С Машината за точки понякога играем баскетбол в обедната почивка.
Той се посвети отново на своите жаби и изглежда по-щастлив. Събитията от последните месеци са останали в миналото. Пожарът накара управата да погледне по нов начин на сигурността и сега на портала има въоръжена охрана. А много лаборатории вече поставят под въпрос доколко е умно да се продължават изследвания, които вдъхновяват хората да опожаряват сградите ти. Смразяващ ефект, този термин се използва понякога, когато се обсъждат бъдещите проучвания в областта на квантовото съзнание[34]. Но работата ще продължи. Бях пожелал да видя онова, което е видял Файнман.
Видях го, дори нещо повече.
Някои дни ходя в лабораторията на Машината и му помагам с аквариумите. Един следобед ме споходи стряскаща мисъл.
Ако сами моделираме своя собствен свят, какъв ли беше моят?
В болницата Джереми ми обясни как са намерили Сатвик. Загинал при катастрофа. Вях пропуснал погребението.
Кабинетът на Джой е празен. Лабораторията й също.
Още първия ден, когато се върнах на работа, влязох в кабинета й, за да потърся някакви парченца от нея, от личността й. Открих брайлова книга. Партитури.
Когато попитах Джереми къде е отишла, той отвърна:
— Тя не даде двуседмично предизвестие.
— А даде ли някакво обяснение?
— Не. Надявах се ти да си по-осведомен от мен. Знам, че бяхте близки.
— Не толкова близки, колкото си мислиш.
Неизречена възможност: тя е била част от синдрома. Една от онези, които умряха. Претърсиха апартамента й, но не откриха нищо. Така и не се появи тяло.
Джереми не ме попита веднага по какво работя сега. Отне му няколко дни и изобщо, изглеждаше забележително въздържан. А може би донякъде се страхуваше от отговора. Когато най-сетне ме попита, застанал на прага на кабинета ми с чаша кафе, аз казах само:
34
Хипотезата за квантовото съзнание предполага, че класическата механика не може да обясни съзнанието. Тя гласи, че феномен от квантовата механика, каквато е например квантовата суперпозиция, може да играе важна роля при функционирането на мозъка и да спомогне да се обясни съзнанието. — Б. пр.