Усмивката му помръкна.
— Какво точно планираш?
— Репликация на експеримент.
Виждах разочарованието му, докато подбираше внимателно следващите си думи:
— Радвам се, че работиш по нещо, но не е ли малко остаряло?
— Добрата наука никога не остарява.
— Разбирам сантимента, наистина, но трябва да съм искрен с теб. Не мисля, че подобно нещо ще промени мнението на оценяващия борд.
— Не го правя за това.
— Тогава защо?
Как да му обясня защо? Та аз самият едва го разбирах — онова усещане за правилност, когато отворих сандъка и видях какво има вътре: експериментът, в чиято сянка живееше физиката. Сякаш беше писано да я видя — пропастта между квантовия свят и реалността, която физиката не успяваше да прекоси.
Когато не отговорих, той отиде до един стол, седна, после посочи другия стол и рече:
— Моля те. Искам да поговорим.
Беше много сериозен. Седнах.
— Ерик, обикновено не правя подобни неща, но искам да знаеш, че проверих това-онова вместо теб.
Значи посещението изобщо не беше случайно.
— Не е трябвало.
— Оказва се, че тук вече има текущи проекти, които биха имали нужда от изследовател като теб.
— Какво имаш предвид?
— Както знаеш, обикновено наемаме хора, които прокарват свой собствен път, но понякога някой проект се разраства отвъд очакваното и изследователите започват да търсят колеги за екип. В Южната сграда работи един малък екип, който има нужда от попълнение.
— Кой?
— Доктор Ли. Той вече работи с двама изследователи.
— А аз ще съм третото колело, това ли е идеята?
— Е, технически погледнато, четвъртото, ако броим и него. Казва, че може да те включи веднага. Има нужда от още един чифт ръкавици. Цитирам.
— Той не ме познава. Защо ще казва подобно нещо?
— Защото го излъгах, че с теб се работи много лесно.
— Искаш да кажеш, че си го молил за услуга. Каза ли му и че съм очарователен?
— Не съм чак такъв лъжец.
За миг си представих как е протекъл този разговор.
— Не е трябвало да го правиш.
— Всички имаме нужда от услуга от време на време. Услугите движат света.
Явно вярваше в това. Или искаше да вярва.
— Вече съм ти длъжник — отбелязах.
— Пак ще е малко рисковано, но ще имаш някакъв шанс, ако работиш с доктор Ли… — замълча.
Осъзнах, че не може да се накара да го изрече.
— Шанс оценяващият борд да затвори очи пред моята непродуктивност? — попитах.
— Възможно е. Както казах, има шанс. Не искам да обещавам нищо.
— А ти не рискуваш ли с подобни ходатайства? Ти също имаш шефове, нали така ми каза?
— Това си е мой проблем.
— Няма да ти позволя да рискуваш работата си заради мен.
— Рискът е малък.
Вгледах се в лицето му и търсех лъжата. Не вярвах в неговата преценка на риска. И преди се беше излагал на подобна опасност и си плати цената.
— Дори не спомена по какво работи доктор Ли.
— Има ли значение?
Втренчих се в него.
— Макрофаги[7] — отвърна той.
— Сигурно се майтапиш.
— Твърде добър си за макрофаги?
— Едва ли. Не знам нищо за тях.
— Че какво има да се знае? Освен това ти се учиш бързо. Той се нуждае от асистент, а не от доктор по биология.
— Не е от моята област. Бързо ще стане очевидно за всички, че не е от моята област.
— В такъв случай каква точно е твоята област? — сопна се той. Не беше очаквал съпротива. Гневеше се като човек, който е хвърлил спасителен пояс, а удавникът започва да пляска в съвсем друга посока. — Ти обърна гръб на работата, която свърши в QRS.
— Имах си причини.
— Какви причини? Още не си ми казал.
„Защото една недовършена формула може да те прекърши.“ Поклатих глава.
— Вече няма значение.
— Има и още как, освен ако не съществува специален пазар на труда за бивши квантови теоретици, за който не знам. Щом няма да продължиш предишното си проучване, какво ти остава?
— Може би нищо.
— Тогава приеми предложението.
Исках.
Исках да кажа „да“. Беше ми на езика. Можех да си представя как изричам думите, как му казвам това, което желаеше да чуе. Представях си как се уча на всичко необходимо за макрофагите. Как се потапям в нова област. Ново начало, както каза сестра ми. Лабораторен асистент беше доста широка крачка встрани, но все пак бе работа. Служба. Щях да съм полезен. Можех да го направя. Исках да го направя.
Вместо това отговорих:
— Имам проект.
— Това ли? — Джереми посочи към налудничавата инсталация. — С това няма да минеш през оценката.
7
Макрофагите (от гръцки μακρός — голям, и φάγος — ям) са клетки, получени при диференциацията на моноцитите в тъканите. Човешките макрофаги са около 21 μm в диаметър. — Б. пр.