— Това е като неизследван природен закон. Квантова физика като форма на статистическо приближение — решение на проблема с наличностите на реалността. Материя, която се държи като честотно поле. Защо да разрешава информационните полета, към които никой не поглежда?
Сатвик остави листовете и потърка очи, а аз продължих:
— Има математически школи, които твърдят, че под повърхността на нашия живот съществува по-дълбок и хармоничен ред. Бом[8] го нарича предполагаем.
— И ние имаме име за това — каза Сатвик и се усмихна. — Брахман[9]. Познато ни е от петстотин години.
— Искам да опитам нещо — рекох аз.
Проведохме експеримента отново. Аз разпечатах резултатите, като внимавах да не ги поглеждам. Един от детектора, друг от екрана. Изключихме инсталацията.
Сгънах двете страници и ги прибрах в картонени папки. Дадох на Сатвик папката с резултатите от екрана, а резултатите от детектора останаха при мен.
— Не съм поглеждал още резултатите от детектора — казах аз. — Така че в момента вълновата функция все още е суперпозиция на състоянията[10]. Въпреки че резултатите са разпечатани, те все още не са наблюдавани и затова още са част от неопределената система. Разбираш ли?
— Да.
— Иди в съседната стая. Аз ще отворя папката с резултатите от детектора точно след двайсет секунди. Искам ти да отвориш резултатите от екрана точно след трийсет секунди.
Сатвик излезе. Ето я и нея: пролуката, през която изтича логиката. Борех се с прилив на ирационален страх. Запалих бунзеновата горелка и задържах моята папка над пламъка. За мириса на горяща хартия и засия ярка жълта светлина. Черна пепел. Свърши се бързо. След минута Сатвик се върна с отворена папка.
— Ти не си погледнал — каза той и извади листа от папката. — Още щом я отворих, разбрах, че не си погледнал.
— Защото те излъгах — отвърнах и взех листа от него. — И ти ме хвана. Аз унищожих резултатите от детектора, без да ги поглеждам. Ние създадохме първия в света квантов детектор на лъжата — пророчески уред, създаден от светлина. — Погледнах листа. На бялата повърхност ясно личаха тъмните ивици на интерферентния модел. Вълновата функция не беше колапсирала. Никога нямаше да узная през кой процеп е преминала частицата, защото тези резултати се бяха превърнали в пепел. Затова частицата беше преминала и през двата процепа като вероятностна вълна. — Когато този резултат е бил разпечатан, вече е било предопределено, че никога няма да погледна резултатите. Имал ли съм наистина избор? Можех ли да погледна, ако реша? Някои математици казват, че не съществува такова нещо като свободна воля, иначе светът би бил симулация. Според теб кое е истината?
— Това ли са възможностите?
Смачках листа. Нещо в мен се размести — едва доловима промяна, — отворих уста да заговоря, но не казах това, което възнамерявах да кажа.
— Наистина имах срив.
Разказах на Сатвик за ареста в Индианаполис, как се препъвах и крещях по улицата. Как съседите на сестра ми гледаха зад капаците на прозорците. Казах му за формулата, по която работех, за да се опитам да обединя квантовата механика с останалата физика, нещо като изгубена теория на всичко. Казах му и за пиенето, и за очите в огледалото, и какво си повтарям сутрин. Казах му, че чичо дойде при мен, когато бях на осемнайсет, и ми рече: „Аз му бях брат, но ти му беше син“. После ми подаде кутия за доказателства, все още залепена с полицейска лента. Пазена с години като могъщ талисман. „Ако я искаш, твоя е.“
Казах му за гладкия стоманен бутон „Изтрий“, който опрях до главата си — за да платя за всичко с едно леко свиване на показалеца над спусъка.
Сатвик слушаше и кимаше, усмивката бе изличена от лицето му. Говорих дълго, излях всичко в един порив, отплащах се за всичките седмици мълчание и когато свърших, той сложи ръка на рамото ми.
— Значи все пак си откачен, приятелю.
— Стават тринайсет дни — казах аз. — Тринайсет дни трезвен.
— Това добре ли е?
— Не, но не съм постигал повече от две години.
Проведохме експеримента. Разпечатахме резултатите.
Ако поглеждахме резултатите от детектора, екранът показваше корпускуларен модел. Ако не ги поглеждахме, показваше модел на интерференция.
След толкова много приказки през останалата част от нощта работехме в мълчание. Призори седяхме в сумрака на лабораторията и Сатвик най-сетне заговори:
8
Американският физик Дейвид Бом (1917–1992) смята, че съществува по-дълбоко, неразгърнато ниво, което съдържа шаблона за онова, което съществува в нашия свят. Иначе казано „имплицитен“ или предполагаем, непроявен ред, и „експлицитен“, проявен ред. — Б. пр.
9
Индуистко понятие, означаващо непроменливата, безкрайна, иманентна и трансцендентална реалност, която е божествената основа на материята, енергията, времето, пространството, цялото битие, всичко във Вселената и отвъд нея. — Б. пр.
10
Фундаментален принцип на квантовата механика, според който една частица, например електрон, съществува едновременно във всичките си теоретично възможни състояния, но когато се измерва или наблюдава, дава резултат, кореспондиращ на само една възможна конфигурация. — Б. пр.