— Имало едно време жаба, която живеела в кладенец.
Гледах лицето му, докато разказваше историята.
— Веднъж един селянин свалил кофа в кладенеца и жабата била изтеглена на повърхността. Тя примигнала на яркото слънце, което виждала за първи път, и попитала селянина: „Кой си ти?“.
Селянинът бил изумен. „Аз съм собственик на това стопанство“, казал той.
„Наричаш твоя свят стопанство?“, попитала жабата.
„Не, това не е различен свят — отвърнал селянинът. — Това е същият свят.“
Жабата се засмяла и рекла:
„Аз съм плувала до всяко кътче на моя свят, север, юг, изток и запад. Казвам ти — това е различен свят.“
Гледах Сатвик и мълчах.
— Ти и аз — рече той, — все още сме жаби в кладенеца. Може ли да те питам нещо?
— Давай.
— Казваш, че не искаш да пиеш, нали?
— Не искам.
— Чудя се… Нали когато вземеш пистолета, казваш, че ако пиеш, ще се застреляш…
— Да.
— И в дните, когато казваш това, не пиеш?
— Точно така.
Сатвик замълча, сякаш обмисляше внимателно думите си.
— Тогава защо не го казваш всеки ден?
— Просто е — отвърнах. — Защото в такъв случай вече щях да съм мъртъв.
Глава 10
Когато бях на четири, стъпих в един мравуняк на червени мравки в задния двор и ме ужилиха поне десетина пъти. Мравките пълзяха по крачолите ми и спираха на ластика на колана, където не можеха да продължат, и ме жилеха отново и отново — истински обръч от ужилвания по кръста, хълбоците и прасците ми. Спомням си как мама викаше и ме събличаше в тревата, а аз пищях, изтърсвах мравките от дрехите си, впитите в кожата ми гадни червени насекоми.
В къщата тя разкъса няколко цигари, наложи ужилванията с тютюн и го залепи с лейкопласт.
— За да извлече отровата — каза ми, а аз се чудех на уменията й. Тя винаги знаеше какво точно да направи.
Седях на дивана и се взирах в стария телевизор, докато леля не дойде. Тази вечер тя щеше да ме гледа, защото мама трябваше да присъства на вечерно парти, а татко щеше да иде при нея след работа.
— Върви — каза й леля. — Той ще е добре. — И мама тръгна. Застанах до прозореца и гледах как колата й се отдалечава по алеята. Тя замина.
Но след минути чух ключ в ключалката. Мама се върна и въпреки увещанията на леля не излезе повече.
— Трябва да идеш — каза й леля. — Това е фирмено парти.
Но моята майка само махна с ръка и седна до мен на дивана.
— Ще има други партита — рече тя. Само че други така и не последваха. — Не мога да ида.
Мама ме прегърна и през следващия час гледахме предаване за природата, докато стомахът ми се свиваше, болката нарастваше, а краката ми посиняха и се подуха.
Със Сатвик си тръгнахме от лабораторията и аз усетих, че съм в колата и не потеглям на зелен светофар. Стоях си в лявата лента, гледах как светофарът светва в жълто, после в червено. Обърнах колата. Върнах се в лабораторията, качих се по стълбите и се загледах в машината. Има рани, които не можеш да изоставиш. Мама ми беше показала това.
Проведох експеримента за последен път. Натиснах PRINT. Сложих резултатите в две папки, без да ги поглеждам.
На първата папка написах: резултати от детектора. На втората папка: резултати от екрана.
Прибрах се в мотела. Съблякох се и застанах гол пред огледалото, като си представях моето място в неопределената система.
Според Дейвид Бом квантовата физика изисква реалността да бъде нелокален феномен. Дълбоко в квантовата среда мястото вече не се проявява, всяка точка се слива до равностойност — едно-единствено хармонично честотно поле. Предполагаемият ред на Бом, който съществува под всичко съществуващо.
Вдигнах до челото си папката с надпис резултати от детектора.
— Никога няма да погледна в нея. Никога, иначе отново ще започна да пия. — Взирах се в огледалото. Взирах се в собствените си сиви очи и виждах, че съм убеден в думите си.
Погледнах към бюрото, където лежеше другата папка. Папката с резултатите от екрана. Ръцете ми трепереха.
Оставих първата папка до нея. Знаех, че в дрешника има малка каса, монтирана на стената. Отидох дотам и я отворих. Програмирах код — рождения ден на мама: 2-27-61, и прибрах папките вътре.
Кийтс казва: „Красотата е истина, истината е красота“. А каква беше истината?
Папките знаеха.
Един ден или щях да започна да пия и да отворя резултатите от детектора, или нямаше да го направя.
Втората папка или съдържаше модел на интерференция, или не. Да или не.
Отговорът вече беше отпечатан.