Ha сутринта изчаках Сатвик в кабинета му. Той сложи куфарчето си на бюрото, изненадан да ме види в неговия въртящ се стол, погледна мен, после часовника, после пак мен.
— Какво правиш?
— Чакам те.
— Откога си тук?
— От четири и половина.
Огледа стаята, за да види дали не съм променил нещо. Все същата купчина електрическо оборудване. За нас останалите това беше хаос, но Сатвик вероятно го помнеше добре. Облегнах се назад в стола му и сплетох пръсти зад главата си.
Сатвик само ме гледаше. Сатвик беше умен. Чакаше.
— Можеш ли да свържеш детектора с индикатор? — попитах го аз.
— Какъв индикатор.
— Светлинен.
— Какво имаш предвид?
— Вместо разпечатки, може ли да го нагласиш така, че да светва, когато детекторът отчете електрон в процепа?
Той сбърчи чело.
— Не би трябвало да е трудно. Защо?
— Досега си мислех, че в експеримента с двата процепа няма какво да се доказва повече, но може би съм грешал.
— И какво има да се доказва?
Наведох се напред.
— Нека определим, точно, неопределената система.
Глава 11
По-късно тази сутрин Машината за точки стана свидетел на експеримента. Стоеше в тъмната стая 271, инсталацията потракваше, а той се взираше в модела на интерференция — тесните ивици фосфоресценция.
— Сега гледаш едната половина от вълново-корпускуларната дуалност на светлината — обявих аз.
— А как изглежда другата половина?
Включих детекторите. Ивиците се промениха в две ясно очертани петна на екрана.
— Ето така.
— О — рече Машината. — Чувал съм за това.
Стояхме в лабораторията на Машината за точки. Жабите си плуваха.
— Те съзнават светлината, нали? — попитах го аз.
— Нали имат очи.
— Имам предвид дали я съзнават.
— Да, реагират на визуални стимули. Те са ловци. Трябва да виждат, за да ловуват.
Наведох се над стъкления аквариум.
— Аз имах предвид дали я съзнават.
— Какво си правил, преди да дойдеш тук?
— Квантово проучване.
— В смисъл? — попита Машината за точки.
Опитах да се измъкна:
— Има всякакви проекти. Твърдотелни фотонни устройства, преобразувания на Фурие, течен ЯМР.
— Преобразувания на Фурие?
— Сложни уравнения, които могат да се използват, за да се транслират вълновите форми във визуални елементи.
Машината за точки ме погледна с присвити тъмни очи. И повтори много бавно и с акцент на всяка дума:
— С какво всъщност си се занимавал, ама точно?
— С компютри — казах аз. — Работехме с компютри. Квантово кодиран процесор, обработващ до 16 кюбита[11]. Имах партньор и цял екип под нас. Започнахме веднага след колежа. Трябваше да приложим теорията на практика, аз движех теоретичната част.
— А приложението?
— С него се занимаваше приятелят ми Стюард. Той се интересуваше от моделиране на динамична основа. Вкарваше още многоъгълници в мрежата на триизмерни изоповърхнини.
— И какво стана?
— Изпитвахме точността на модела, но се сблъскахме с изчислителните ограничения на системата. Към края използвахме преобразуванията на Фурие, за да моделираме вълновата информация във визуални конструкти.
— Вълни в образи.
— Да.
— Защо?
— За мен това беше предизвикателство. Да видя дали може да се направи. Другите имаха по-практични причини.
— Например?
— Ами да се разшири полигоналният бюджет на системата. Това беше ефикасен начин да използваме триизмерното пространство. Стюард искаше да направи хардуерни подобрения. Моделно проектиране. Да стартира своя компания. Все полезни неща.
— И получи ли се?
— Кое, компанията ли? Да, още е базирана в Индиана.
— Не, компютърът.
— О, компютърът ли? Ами донякъде. Постигнахме шестнайсеткохерентно състояние и после използвахме ядрен резонанс, за да го декодираме.
— И защо донякъде? Не проработи ли?
— Не, проработи; определено работеше — отвърнах аз. — Дори когато беше изключен.
На Сатвик му отне два дни да инсталира светлинния индикатор, докато аз изграждах кутията.
Машината за точки донесе жабите в събота. Отделихме здравите от болните, здравите от чудовищата.
— Какво им има? — попита Сатвик.
— Замърсяване.
Една жаба приличаше на паяк — цяла фаланга бледи криви крачета стърчаха от задницата й. Те потрепериха, когато Сатвик я взе, а друго краче се сви и изпъна.
11
Кюбит (Qubit, q-bit), или квантов бит, е единица за квантова информация. За разлика от класическия бит, който може да заема само две стойности, един кюбит може да се намира в кохерентна суперпозиция от тях. — Б. пр.