— И замърсяването причинява това?
— На земноводните — да. Колкото по-сложна е системата, толкова повече неща могат да се объркат. Земноводните са много сложни.
— Горките копелета — рече Сатвик и пусна жабата в другия аквариум със силен плясък.
Джой беше в съседната стая и работеше в лабораторията си. Беше чула гласовете и излезе в коридора.
— Работиш през уикендите? — попита я Сатвик, когато се появи на прага.
— По-тихо е — рече тя. — Правя по-чувствителните тестове, когато тук няма никого. Ами вие? Да не би вече да работите заедно?
— Ерик движи проекта — каза Сатвик. — Аз само помагам.
— О, значи той е виновен за загубения ти почивен ден?
Тя последва гласа на Сатвик в лабораторията, като плъзгаше пръсти по стената.
— Така излиза — казах аз и заковах и последния пирон в ъгъла на кутията.
Тя беше паянтова конструкция от дърво, шейсет на шейсет сантиметра, в която беше инсталирана малка лампа — крушката бе задигната от малкия полилей в къщата на Сатвик.
— Чух, че мислиш да ни напускаш. — Това изявление беше отправено към мен.
Настъпи смущение и Машината вдигна глава от аквариумите си.
— Не още — отвърнах.
— Тогава по какво работиш? — попита тя.
Сатвик ме стрелна с поглед и аз кимнах.
Той обясни по начин, по който само Сатвик можеше да обяснява. Отне му цели пет минути, беше изключително подробен, но тя така и не го прекъсна.
— О — рече накрая.
Примигна с празните си очи. И остана.
Използвахме Машината като контролен уред.
— Ще трябва да го правиш в реално време — казах му. — Няма да записваме данните на детекторите, само индикаторната светлина в кутията. Когато ти кажа, заставаш там и гледаш дали свети. Ако светне, значи детекторите са регистрирали електрона. Разбра ли?
— Да, схванах — отвърна той.
Сатвик натисна бутона и изстреля поток от електрони. Аз гледах фосфоресцентния екран, докато моделът на интерференция се материализираше пред очите ми — вече познатите светли и тъмни ивици.
— Добре — казах на Машината за точки. — Сега гледай в кутията. Кажи ми дали виждаш светлината.
Той погледна в кутията. Преди да заговори обаче, моделът на интерференция изчезна.
— Да — обяви Машината за точки. — Виждам я.
Усмихнах се. Усетих финия ръб между познатото и непознатото. Погалих го.
Кимнах на Сатвик и той натисна бутона, за да изключи пушката, а аз се обърнах към Машината.
— Ти колапсира вероятностната вълна чрез наблюдаването на светлината и така ние доказахме един принцип. — Обърнах се и към тримата. — А сега да видим дали всички наблюдатели са създадени равни.
Машината сложи жаба в кутията.
Ето това беше — отправната точка. Поглед към предполагаемото.
Кимнах на Сатвик.
— Стреляй.
Той натисна бутона и машината зажужа. Аз гледах екрана. Затворих очи и почувствах как сърцето ми бие в гърдите. Знаех, че в кутията крушката е светнала заради един от двата детектора; знаех, че жабата я е видяла. Но когато отворих очи, моделът на интерференция все още стоеше на екрана. Жабата не беше променила системата.
— Отново — казах аз.
Сатвик пак стреля с пушката.
Отново. И отново.
Машината за точки ме погледна.
— Е?
— Все още има модел на интерференция. Вероятностната вълна не колапсира.
— И това какво означава? — попита Джой.
— Означава, че ще опитаме с друга жаба.
Опитахме с шест. Една след друга. Вадехме ги от аквариума и ги слагахме в кутията. Нито една не промени резултата.
— Те са част от неопределената система — каза Сатвик.
— Какво означава това? — попита Машината.
Сатвик не отговори, само подръпна ухото си, потънал в мисли.
Гледах отблизо екрана и моделът на интерференция внезапно изчезна пред очите ми. Тъкмо щях да извикам, когато вдигнах глава и видях Машината да наднича в кутията.
— Ти погледна — казах аз.
— Исках само да се уверя, че крушката работи.
— Работи. Разбрах още щом погледна.
Опитахме с всяка жаба от неговата лаборатория. После пробвахме и със саламандрите. Нито една от тези твари не колапсира вълновата функция.
— Може би е така само при земноводните — каза той.
— Да, може би.
— И какво изобщо означава това?
— Нямам никаква представа.
— Как така ние оказваме ефект върху системата, а жабите и саламандрите не могат?
— Може би заради очите ни — каза Машината. — Ефекти на квантова кохеренция в самите молекули на ретинните пръчици.
— И какво общо има това?