Започна се с тишина. После докосване.
Мека целувка, несигурна.
На чаршафите тя извива гърба си. Кожа като коприна. Живот чрез звук и докосване. Завивките са се разлели по пода. Ръцете й са стиснати здраво на врата ми, придърпват ме по-близо — глас в ухото ми, докато копринените ни тела се плъзгат едно върху друго.
След това, в мрака, лежим дълго и мълчим.
Мислех, че е заспала, но гласът й ме изненада:
— Обикновено ги познавам по-добре.
— Кого?
— Онези, които ми крадат завивките.
— Вземат ги назаем — казах аз. — Просто съм ги взел назаем.
Посегнах надолу, вдигнах одеялото от пода и завих голите й рамене.
— Хубав ли си?
— Моля?
— Любопитно ми е — каза тя.
Ръката й посегна в тъмното и ме откри. Прокара пръсти през косата ми.
— Има ли значение?
— Имам си стандарти.
Засмях се въпреки себе си.
— В такъв случай — да. Всъщност съм разкошен.
— Виж, в това не съм сигурна.
— Така ли? Не ми ли вярваш?
— Може да съм поразпитала.
— Тогава защо изобщо ме попита?
— Може да ми е било любопитно ти какво мислиш.
Хванах ръката й и я сложих на лицето си.
— Както виждаш, разкошен съм.
Ръката й беше хладна на бузата ми. След дълго мълчание тя попита:
— Защо дойде тук тази нощ?
Помислих си за кученцето в кутията. За светлината, която беше останала ненаблюдавана.
— Не исках да съм сам.
— За теб нощите са най-тежки. — Обяви го простичко, като факт. Огънят е горещ. Водата е мокра. Нощите са най-тежки.
Има едно предимство да разговаряш със слепец. Той не може да види изражението ти. Не знае кога е уцелил болно място.
— Ти по какво работиш? — попитах, за да сменя темата. — Така и не ми обясни конкретно.
— Не си питал конкретно. Нарича се акустична фабрикация.
— И какво представлява?
— Започва се с широк, бял шум, а после отстраняваш всичко, което не ти трябва.
— Отстраняваш?
Тънката й ръка се изви зад врата ми.
— Звукът може да бъде гъвкав инструмент. Катализатор за химична реакция или инхибитор. Започва се с максимална честотна плътност и после се изрязват онези части, които не искаш да чуваш. Във всеки бял шум е скрит Моцартов концерт.
Отново не разбирах дали се шегува.
Седнах в тъмната стая. В този миг, в мрака, бяхме еднакви. Едва когато светнех лампата, световете ни щяха да станат различни.
— Утрините са най-трудни — казах й аз.
Слънцето щеше да изгрее след няколко часа. Гаденето щеше да се появи, или пък не.
— Време е да си вървя.
Тя прокара ръка по голия ми гръб. Не се опита да ме задържи.
— Време — прошепна. — Няма такова животно. Само сега. Единствено сега.
Притисна устни към кожата ми.
На следващия ден оставих съобщение на секретаря на Джереми — молех го да дойде в стая 271.
След час се почука на вратата и той влезе.
— Открил си нещо? — Все още беше с официално сако. Явно му беше ден за срещи. По това можеш да различиш учените от мениджърите. По цвета на сакото. Сатвик и Машината стояха зад мен.
— Да, открихме.
На лицето му се изписа объркване.
— В съобщението пишеше, че става дума за ново откритие?
— Само гледай.
Джереми наблюдаваше, докато проведохме пак експеримента. Погледна в кутията и колапсира вълновата функция.
После сложихме кученцето в кутията и проведохме отново експеримента. Показахме му модела на интерференция.
На лицето му пак се изписа объркване. Не разбираше какво е видял.
— Защо не стана? — попита той.
— Не знаем.
— Какво е различното?
— Само едно нещо. Наблюдателят.
— Не мисля, че разбирам.
— Дотук нито едно животно, с което експериментирахме, не успя да въздейства на квантовата система.
Той се почеса по тила и между веждите му се появи бръчка. Една-единствена бръчка от тревога на гладкото му лице. Мълча много дълго, взираше се в инсталацията и обмисляше видяното.
Оставих го да стигне само до извода.
— Мамка му! — рече накрая.
— Аха — потвърди Машината.
— И този резултат се повтаря?
— Отново и отново — отвърнах аз. Пристъпих напред, изключих машината и жуженето затихна.
— Стойте тук — рече Джереми и излезе от стаята.
Спогледахме се с Машината.
Джереми се върна след няколко минути в компанията на още един костюмиран мъж. По-възрастен и белокос. Висш мениджър. Един от участниците в оценяващия борд. Един от онези, които щяха да ме уволнят.