Проведохме първия експеримент веднага след обяда. Сатвик натисна бутона. Моделът на интерференция не изчезна.
През следващите три часа проверихме представители на няколко вида бозайници: Marsupialia, Afrotheria[13] и последните два, устояли на еволюцията представителя на Monotremata[14] — птицечовката и ехидната. Пазачите в зоологическата градина въвеждаха, носеха или докарваха животните в клетки. Едно по едно те бяха поставяни внимателно в дървената кутия. Инсталацията зажужаваше. Моделът на интерференция не се променяше.
На следващия ден тествахме видове от Xenartha[15] и Laurasiatheria[16] — това бяха броненосци, ленивци, таралежи, мравояди и чифтокопитни. На третия ден се заехме с Euarchontogliries[17]. Тествахме тупайоподобни и зайцевидни. Диви зайци, домашни и безопашати зайци. Нито едно от тези животни не колапсира вълновата функция; нито едно не носеше в себе си онзи „лъч“. На четвъртия ден най-сетне преминахме към приматите.
Отидохме рано в зоопарка. Персоналът ни придружи през портите и нагоре по хълма. Отключиха къщата на мунтжаките и запалиха осветлението. Сатвик им даде списъка за деня и те няколко минути го обсъждаха помежду си.
Започнахме с най-далечните роднини на приматите. Тествахме лемуроподобни и широконоси маймуни. Слагахме ги в кутията, затваряхме вратата и натискахме бутона.
След това преминахме към тесноносите маймуни. Подсемейства Cercopithecinae и Colobinae. Червеноух гвенон и тонкински макак.
После един суматренски лангур, който се вкопчи в ръката на пазача, а в муцунката приличаше на малка гремлинска кукличка. Плюшено животинче, което примигва. Накрая минахме към човекоподобните. Нито едно от тях не колапсира вълновата функция.
На петия ден проверихме шимпанзетата.
— Всъщност те са два вида — каза ни Машината, докато хората от зоопарка подготвяха животните. — Pan paniscus, наречени още бонобо, и Pan troglodytes, обикновеното шимпанзе. Те са сходни видове — трудно е да ги различиш, ако не знаеш какво да гледаш. Когато през трийсетте учените са се усетили за това, животните вече били държани заедно. — Пазачите от зоопарка тъкмо водеха за ръка две млади шимпанзета в залата, като родители, повели децата си. — Но през Втората световна война намерили начин да ги различават отново. Случило се в един зоопарк близо до Хелабрун, Германия. Почти целият град бил сринат при бомбардировките, но по някаква странна случайност зоопаркът останал непокътнат. Когато се върнали, пазачите очаквали да намерят своите късметлийски шимпанзета живи и здрави. Но открили страшна гледка. Само обикновените шимпанзета все още стояли до решетките и просели храна. Бонобо лежали в клетките си, мъртви от шока.
Пазачите поведоха първото шимпанзе към кутията. Млада женска, която срещна погледа ми с любопитни очи. Затвориха вратата и Сатвик спусна резето.
— Готов ли си? — попитах аз.
Сатвик кимна.
Тествахме и двата вида. Шимпанзета и бонобо. Оборудването жужеше. Два пъти проверихме резултатите, после още веднъж.
Моделът на интерференция си беше там.
Никой не искаше да заговори.
— Е, значи това беше — каза накрая Машината. — Дори шимпанзетата не причиниха колапс на вълновата функция.
Натиснах бутона и изключих машината за последно. Жуженето затихна.
— Сами сме — казах аз.
По-късно тази нощ Машината за точки крачеше напред-назад из лабораторията.
— Същото е като да проследяваш някаква характеристика — рече той. — Търсиш хомология в сестрински таксон. Организираш разредите, каталогизираш синапоморфи и идентифицираш надгрупата.
— И кой е в надгрупата?
— Ти как мислиш? — спря насред крачка Машината. — Способността да причиниш колапс на вълновата функция е очевидно наследяема характеристика, която е възникнала единствено при нашия вид по някое време през последните няколко милиона години.
— Откъде знаеш?
— Това е най-пестеливата интерпретация. В нашия сестрински таксон никой друг не я притежава. Това е уникално възникнала черта. Апоморфия. Трябва да се е появила след откъсването ни от останалите примати.
— А преди това? — попитах аз.
— Какво?
— Преди това. Преди нас.
— Не те разбирам.
— Всички тези милиони години. Нима Земята просто дремела несбъдната като безкрайна неколапсирана реалност? Какво, чакала ни е да се появим?
13
14
Еднопроходните (
15
16