Кейт започна да върти голямата значка с надпис ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ТОМ МЕРИН, която носеше на ревера на прилепналото си яке.
— Между другото, тази сутрин видях още една снимка на Лиъм в сутрешния вестник. Беше с някаква повлекана на Саут стрийт — прошепна тя. — Изглежда понапълнял.
Обикновено Хана би си помислила, че доведената й сестра споменава Лиъм, момчето, по което Хана си беше паднала миналата седмица, само за да я тормози — особено след като се оказа, че Лиъм е син на Тъкър Уилкинсън. Но за нейна изненада Кейт се държеше много прилично. Изостави дразнещите, изпълнени с превъзходство коментари на трапезата. Три поредни дни пусна Хана първа да използва банята. А предишната вечер й беше оставила новия албум на денс дуото „LMFAO“, заявявайки, че сигурно ще й хареса. Хана трябваше да признае, че Новата Кейт доста й допада, но пък никога нямаше да й го признае.
— Може би потушава с храна стреса от това, че не отговарям на обажданията му — каза Хана, подсмихвайки се. — Оставил ми е цяла купчина гласови съобщения.
Кейт се наведе към нея.
— Според теб Том как ще постъпи след онова, което му каза?
Хана се загледа с отсъстващ поглед към групата седмокласнички, които се бяха събрали пред „Суит лайф“, гурме магазин за сладкиши. След като разбра, че Лиъм е един голям лъжец, тя разказа на баща си всичките пикантни, вредни клюки, които бе научила за баща му.
— Не знам — отвърна тя. — Не съм убедена, че мръсните политически номера са в стила му.
— Лошо. — Кейт сви устни и скръсти ръце на гърдите си, върху купчината флаери. — Този боклук заслужава да бъде сринат.
— А къде са Наоми и Райли тази вечер? — Хана протегна дългите си, слаби крака под масата, умираща от нетърпение да смени темата. — Мислех си, че събота вечер винаги си с тях. — Наоми Циглър и Райли Улфи бяха най-добрите приятелки на Кейт и най-големи врагове на Хана от времето, когато тя движеше с Мона Вандерваал, момичето, което по-късно се оказа първият А.
Кейт сви рамене.
— Всъщност реших да си почина от тях.
— Наистина ли? — Хана се надигна заинтригувана. — Защо?
Кейт подаде флаер на едно момиче с кожено яке.
— Скарахме се.
— За какво?
Кейт се закашля смутено.
— Ами, заради еко-пътуването. И заради теб, всъщност.
Хана сбърчи нос.
— Какво заради мен?
— Забрави. — Кейт погледна настрани. — Няма значение.
Хана се накани да притисне Кейт за повече подробности, но в този миг баща й се появи, понесъл кутия с кафета-лате от Старбъкс и торбичка с подбрани мъфини.
— Вършите страхотна работа, момичета — каза той, потупвайки Кейт по рамото. — Видях страшно много хора с флаери. Обзалагам се, че на срещата в четвъртък ще е пълно с народ. И, Хана, продължавам да получавам одобрителни коментари за рекламата. Може да те помоля да снимаш още една. — Той й намигна.
— Разбира се! — отвърна весело Хана. През шестте години, откакто баща й се беше развел с майка й, беше се изнесъл от къщата и бе забравил за съществуването й, тя бе копняла за неговото одобрение, беше се опитвала да направи всичко, за да го накара да я забележи. Откакто бе приета добре от групите за социологически проучвания, се бе превърнала й звезда за него. Баща й търсеше мнението й за кампанийната стратегия и всъщност искаше да бъде с нея.
Господин Мерин се обърна и хвана ръката на жената, която стоеше зад него. Хана очакваше да види Изабел, новата съпруга на баща си и майка на Кейт, но вместо това там стоеше висока, страхотна дама около четирийсетте.
Тя носеше великолепно палто от камилска вълна и високи заострени ботуши „Джими Чу“.
— Дами, това е госпожа Ригс — каза той. — Тя току-що се премести в Роузууд и обеща да направи голямо дарение на кампанията.
— Ти го заслужаваш, Том. — Госпожа Ригс говореше изтънчено, като Катрин Хепбърн. — Имаме нужда от повече хора като теб във Вашингтон.
Тя се обърна към момичетата и се ръкува първо с Кейт, а след това и с Хана.
— Струваш ми се много позната — рече тя, оглеждайки Хана от главата до петите. — Къде съм те виждала?
Устните на Хана потръпнаха.
— Сигурно в списание „Пийпъл“.
Госпожа Ригс се усмихна.
— Мили Боже, защо?
Хана повдигна изненадано вежди. Тази жена наистина ли не знаеше?