Ариа цъкна върху връзката. Видя снимка на Кенет Кларк, бащата на Табита, висок мъж с очила, който ръководеше някакво производство. Той искаше да се сложи край на пиянството сред тийнейджърите и да се налагат наказания на баровете, които предлагат алкохол на непълнолетни. „Иска ми се да знаех какво количество алкохол е имала в кръвта си, когато е загинала“, казваше той. Освен това се цитираше и Греъм Прат, с когото Табита бе ходила преди смъртта си. „Мисля, че е много вероятно в курорта да са й сервирали алкохол, тя очевидно беше много пияна.“
Леле. Ами ако семейството и приятелите на Табита узнаеха по някакъв начин, че причината за смъртта й не беше прекаляването с алкохол? Гърлото на Ариа пресъхна и сърцето й заби ускорено. Почти й беше невъзможно да изкара деня, без да се сеща за невинното момиче, което бе полетяло към смъртта — понякога нощем дори не можеше да заспи и беше изгубила апетит. Но ако бащата на Табита откриеше истината, ако полицията направеше връзка с тях, ако животът на приятелките й бъдеше съсипан заради нещо, което технически беше извършила тя… тогава не знаеше как щеше да продължи да живее.
— Ариа?
Ариа се завъртя и видя Емили зад гърба си. Приятелката й носеше якето на роузуудския отбор по плуване, тесни черни дънки, и по миловидното й луничаво лице се четеше любопитство.
— Ъ-ъ-ъ… здрасти. — Ариа пусна телефона в джоба си. Нямаше нужда да показва статията на Емили и да я кара да се притеснява за нищо. — Какво става?
— Чудех се дали във вторник ще ходиш на предизборната среща с бащата на Хана. — Емили отстъпи встрани, пропускайки няколко момчета от отбора по гребане. — Тя ме попита дали ще ходя.
— Да. — Ариа вече беше уверила Хана, че ще присъства на политическата сбирка на баща й. — Искаш ли да седнем една до друга?
— Ще се радвам. — Емили я стрелна с леката си сълзлива усмивка, която Ариа веднага разпозна. Преди време, когато момичетата бяха част от групичката на Али, Ариа я беше нарекла „усмивката на Йори“. След изчезването на Тяхната Али я беше виждала често по лицето на Емили.
— Какво има, Ем? — попита тихо тя.
Емили заби поглед в маратонките си. Зад гърба й групичка второкурсници се смушкаха игриво. Кирстен Кълън гледаше към витрината с купи и си слагаше червило.
— Вчера минах покрай онази къща на Шип лейн — най-накрая отвърна Емили.
Ариа примигна, припомняйки си значението на улицата.
— Нещо интересно?
Емили преглътна тежко.
— Имаше табела „ЗА ПРОДАН“ на ливадата и къщата изглеждаше празна. Преместили са се. — Брадичката й затрепери, сякаш всеки момент щеше да заплаче.
— О, Ем. — Ариа я прегърна през раменете. Не й стигаха думи да опише шока, в който бе изпаднала, когато предишното лято Емили й беше признала, че е бременна. Беше й се обадила неочаквано и я беше умолявала да не казва на другите. „Всичко е под контрол — беше казала тя. — Намерила съм семейство, което ще вземе бебето веднага, щом се роди. Просто исках да споделя с някого.“
— Ще ми се да знам защо са си тръгнали — промърмори Емили.
— Не мислиш ли, че в това има смисъл? — попита Ариа. — Изведнъж са се сдобили с бебе. Сигурно е изглеждало много странно на съседите им. Може би са се махнали, за да избегнат въпросите.
Емили се замисли.
— Къде са отишли според теб?
— Защо не се опитаме да ги намерим? — предложи Ариа. — Може би агентът по недвижимите имоти ще знае.
Очите на Емили грейнаха.
— На табелата „ЗА ПРОДАН“ пишеше, че през този уикенд къщата ще е отворена за оглед.
— Ако искаш компания, ще дойда с теб — предложи й Ариа.
— Наистина ли? — Емили изглеждаше облекчена.
— Разбира се.
— Благодаря ти. — Емили прегърна отново Ариа и силно я притисна към себе си. Ариа отвърна на прегръдката, изпълнена с благодарност, че двете отново са толкова близки. Толкова време се бяха избягвали, засрамени от тайните, които споделяха, но това не беше довело до нищо добро. По-добре да се изправят срещу А. заедно. Освен това на Ариа й липсваха добрите приятелки.
Телефонът й иззвъня и Емили се отдръпна от нея, казвайки, че трябва да отива в час. Докато се отдалечаваше по коридора, Ариа погледна екрана и се намръщи. „Обаждане от Мередит.“ Не беше обичайно годеницата на баща й да й звъни.
— Ариа? — изви глас Мередит, когато момичето се обади. — О, Боже, толкова се радвам, че те хванах. — Някъде отзад се чуваше плачът на Лола, детето на Мередит и Байрън. Освен това се разнасяха звуците от удрящи се една в друга чаши и трошащи се чинии. — Наистина имам нужда от помощта ти — продължи тя. Искам довечера да направя за баща ти онези превъзходни спагети, които ядохме в италианския ресторант във Филаделфия, но когато отидох в магазина се оказа, че китайското им зеле е свършило. В Брин Мор има, но точно сега не мога да отида — Лола се е разбунтувала и не ми се иска да влошавам нещата, като я изведа навън. Ще отидеш ли след училище да ми купиш?