Ариа се облегна на стената и се загледа разсеяно в плаката, който напомняше на учениците от горните класове да се запишат за еко-пътуванията.
— Не може ли да остане за утре? — Брин Мор не беше твърде близко.
— Трябва ми точно за довечера.
— Защо? — попита Ариа. — Да не би Байрън да има гости или нещо такова?
Мередит изсумтя раздразнено.
— Забрави. Няма значение.
Но любопитството на Ариа беше събудено.
— Не, сериозно. Какъв е поводът?
Последва продължителна пауза. Мередит въздъхна.
— Добре де, имаме годишнина от първата ни целувка.
Ариа усети, че й се повдига.
— Ясно — рече тя със злобен тон. Родителите й бяха все още женени, когато Байрън и Мередит се бяха целунали за пръв път.
— Ти попита! — възрази Мередит. — Не исках да ти казвам!
Ариа пъхна свободната си ръка в джоба на сакото. Ако Мередит не искаше да й го казва, защо изобщо й се беше обадила?
— Ариа? — отекна гласът на Мередит по телефона. — Там ли си още? Виж, извинявай, че ти го казах. Но наистина имам нужда от помощта ти. Ще направиш ли това за мен?
Лола отново нададе вой и Ариа затвори очи. Макар да не одобряваше това празнуване, колкото повече се стресираше Мередит, толкова повече щеше да страда Лола.
Ако откажеше, Мередит сигурно щеше да докладва на Байрън и Ариа нямаше да се отърве от натякванията му.
— Хубаво — рече тя когато се разнесе вторият звънец. — Само че трябва да ми кажеш какво точно представлява китайското зеле.
Няколко часа по-късно Ариа спря пред магазина за зеленчуци в Брин Мор. Градът се намираше на десетина мили от Роузууд, имаше малък колеж по свободни изкуства, арт театър, който продуцираше авангардни пиеси и стара кръчма, на която имаше табела с надпис „ТУК СПА ДЖОРДЖ ВАШИНГТОН“. Броните на колите по паркинга пред магазина бяха облепени със стикери, които умоляваха „СПАСЕТЕ КИТОВЕТЕ“ „БЪДЕТЕ ЗЕЛЕНИ“, „ЖИВЕЙТЕ В МИР“ и „УБИЙТЕ ТЕЛЕВИЗОРИТЕ!“
След като мина през автоматичните врати и се промъкна между трийсетината бъчви с маслини, тя се отправи към секцията за биозеленчуци. Очевидно китайското зеле приличаше на спанак. Не проумяваше защо Мередит просто не беше използвала спанак за глупавата си празнична вечеря.
Ариа продължаваше да се чувства зле. Точно тя бе хванала в седми клас Байрън и Мередит да се целуват в една задна уличка. Байрън я помоли да не казва нищо на Ила и макар на Ариа да й се искаше да го издаде на майка си, тя реши, че ако запази тайната, родителите й може би щяха да останат заедно.
Известно време Тяхната Али бе единствената, която знаеше за забежките на баща й, но Ариа предпочиташе да не е така. Али непрекъснато я дразнеше, питаше дали Байрън е имал връзки и с други момичета. Когато Али изчезна, Ариа донякъде изпита облекчение — поне никой повече нямаше да я подиграва за това. Но и пазенето на тайната й тежеше. Тя се опита да я зарови дълбоко в себе си, като си казваше, че се жертва заради семейството. Накрая обаче саможертвата й нямаше никакво значение. А. разкри любовната афера на Ила и родителите й се разделиха.
Ариа подмина дървената решетка, прокарвайки пръсти по нея. Може би не си заслужаваше да се тормози за това. Ила и Байрън не бяха идеалната двойка много преди да се появи Мередит. Изобщо не бяха като, да речем, родителите на Ноъл или както Ариа искаше да бъде с Ноъл.
Тя мина край купчина закръглени, тъмнолилави патладжани и големи, ароматни чували с тайландски босилек и мента. На края на пътеката между рафтовете имаше малко чувалче с надпис КИТАЙСКО ЗЕЛЕ. Ариа си откъсна една найлонова торбичка от рулото и започна да я пълни. С крайчеца на окото си забеляза някаква жена край щайгата с розови домати. Носеше щампована рокля в стил „Пучи“, беше с тен, имаше гъсти вежди и много грим. В нея имаше нещо, което напомняше на Ариа за бащата на Ноъл. Може би жената му бе сестра.
Когато Ариа се приближи към нея с намерението да я попита откъде си е купила роклята — Ила щеше да се влюби в нея, — жената се обърна, разкривайки по-голяма част от лицето си. Внезапно Ариа усети как в гърлото й загорчава и бързо се скри зад ъгъла. Миг по-късно надникна, впери поглед в лицето на жената и ахна.