— Тя беше в отбора ми по хокей на трева! — извика Спенсър, доволна, че двете имат още нещо общо. Тенси беше едно от момичетата, което бе подписало петицията „Роузууд дей“ да започне да допуска седмокласнички в отбора по хокей на трева, с надеждата Спенсър да бъде избрана. Вместо това приеха Али, а Спенсър бе изпратена в скапания отбор на шестокласничките, където допускаха всякакви.
Тогава Спенсър погледна към табелката с името на Харпър. На нея бяха изписани клубовете, в които беше записана тя. Хокей на трева. „Дейли Принстониън“. И в дъното, с малки букви, бяха изписани думите Ръководител на дебатите, Айви клуб.
Едва се сдържа да не ахне. След като беше хваната неподготвена по време на дегустацията на торти, Спенсър бе извършила тонове проучвания за гурме клубовете на Принстън. Смесеният „Айви“, от чиито възпитаници бяха излезли държавни глави, изпълнителни директори на големи компании и литературни гиганти, беше на първо място в списъка й. Щом Харпър ръководеше „дебатите“, това означаваше, че отговаря за приемането на нови членове. Момичето определено бе от хората, които трябваше да познава.
Внезапно някой пред стаята започна да пляска с ръце.
— Добре дошли, първокурсници! — извика някакъв младеж с червеникаворуса коса. — Аз съм Стивън, един от посланиците. Вечерята ще започне всеки момент, така че моля, заемете местата си!
Спенсър погледна към Харпър.
— Искаш ли да седнем една до друга?
Лицето на Харпър помръкна.
— С удоволствие, но местата са надписани. — Тя посочи табелката с името на Спенсър. — Това номерче тук е на масата, на която ще седиш. Но пък съм убедена, че ще се запознаеш с някой от новоприетите.
— Да — отвърна Спенсър, опитвайки се да скрие разочарованието си. И преди да успее да каже още нещо, Харпър се отдалечи.
Спенсър намери масата си и седна срещу едно азиатче с щръкнала коса и правоъгълни очила, чийто поглед беше залепен за екрана на айфона му. Две момчета е еднакви сака от гимназия „Причърд“ разговаряха за някакъв турнир по голф, в който бяха участвали миналото лято. Дребничко момиче, облечено в костюм стил Хилъри Клинтън, крещеше по телефона си нещо за продаване на акции. Спенсър повдигна вежди, чудейки се дали то вече не си е намерило работа. Тези принстънски хлапета хич не си поплюваха.
— Ола.
От съседния на Спенсър стол я погледна момче с подстригана на катинарче брадичка, рошава кестенява коса и сънливи очи. Сивите му панталони имаха протъркани подгъви, обувките му, определено ушити от коноп, бяха кални и той миришеше на огромния бонг, който Мейсън Байърс си беше донесъл от Амстердам.
Наркоманчето протегна ръка.
— Аз съм Рейф Фредрикс, но повечето хора ми викат Рифър. От Принстън съм, затова имам чувството, че отивам в градския университет. Нашите ме умоляваха да не кандидатствам там, но аз им се опънах: „Как ли пък не! Имам нужда от свобода! Искам да бия тимпани в четири сутринта! Искам да участвам в протести по време на вечеря!“
Спенсър го гледаше и примигваше. Той беше изрекъл всичко това с такава скорост, че тя не беше сигурна дали е успяла да разбере всичко.
— Чакай малко, ти ще учиш в Принстън?
Рифър — боже, какъв глупав прякор, — се ухили.
— Ами нали затова сме тук? — Ръката му продължаваше да виси във въздуха пред Спенсър. — Ъ-ъ-ъ… обикновено сега идва моментът, когато хората се ръкуват. И ти казваш: „Здрасти, Рифър, аз се казвам…“
— Спенсър — отвърна замаяно тя, сграбчвайки огромната длан на Рифър. Главата й се замая. Мястото на този тип беше на тревистия хълм в Холис, при останалите гимназисти, които се бяха дипломирали със среден успех. Въобще нямаше вид на човек, който се е тормозил с приемните изпити и със сигурност беше прекарал доста часове в обществено полезен труд.
— И така, Спенсър. — Рифър се облегна назад и я огледа от глава до пети. — Мисля, че съдбата ни събра. Имаш вид на човек, който разбира нещата много добре. Не си пленник на системата. — Той я смушка отстрани. — Освен това си много сладка.
Пфу, помисли си Спенсър, обърна се нарочно на другата страна и се престори, че се възхищава на салатите от цикория, които сервитьорите поднасяха на масите. Проклетият й късмет отново се прояви, като я настани до този загубеняк.
Но Рифър не схвана намека. Той се наведе към нея и я потупа по рамото.