Майк скръсти ръце на гърдите си.
— Всъщност Колийн си има агент за театралните си ангажименти. Явявала се е на прослушване в няколко големи телевизионни продукции. А популярността не ме интересува.
Да бе, да.
— Да не ти пуска лесно или какво? — Хана се изненада от горчивината в гласа си.
Лицето на Майк се вцепени.
— Харесвам я, Хана. — Той я гледаше без да мигне и облаците, които замъгляваха съзнанието на Хана, започнаха да се разнасят. Майк не излизаше — и не спеше — с Колийн, защото тя искаше, а защото той я харесваше.
Откъм умивалниците се разнесе тихо кикотене и Хана забеляза Джеймс и Мейсън да се крият зад стената, подслушваха всяка тяхна дума. Тя обгърна тялото си с ръце, внезапно изпълнена с чувство за разголеност.
Те се присмиваха на нея. На смотаната Хана, която се хвърляше на врата на бившето си гадже. Смотаната Хана, която изглеждаше като идиотка. Все едно отново беше дебела, с провиснала кафява коса и скоби на зъбите. Абсолютната дебела, грозна загубенячка, която никой не обича.
Без да промълви нито дума, тя се обърна и излезе от съблекалнята, без дори да спре, когато единият й глезен се подви под тежестта й. Това не може да се случва, това не може да се случва, не спираше да си повтаря тя наум. В никакъв случай нямаше да се остави да я победи такава скучна личност като Колийн.
Тя затръшна силно вратата на съблекалнята зад гърба си и се озова в притихналия коридор. Внезапно отнякъде се разнесе нов смях, писклив и още по-зловещ от този на момчетата. Хана замръзна на мястото си и се ослуша. Полудяваше ли, или това наистина беше смехът на Али? Тя наведе главата си на една страна и зачака. Но звукът изчезна също толкова неочаквано, както се беше появил.
8.
Здравейте, казвам се Хедър
Същата вечер Емили вървеше към „Роузууд армс“, хотелът до Холис, който представляваше наполовина старомоден пансион, наполовина скъп курорт. Някога старото имение бе притежавано от някакъв железопътен магнат и всяка стая бе украсена с безценни антични скринове и трофейни еленови, бизонски и лъвски глави. Едно от крилата на сградата беше превърнато в спа салон. Старият гараж на магната, в който са били съхранявани десетки скъпи карета и стари модели състезателни коли, сега беше банкетна зала.
Точно тази вечер мястото бе наето от господин Мерин за предизборната му среща. Пред подиума бяха подредени дълги редици столове. В центъра му стоеше самотен микрофон, а навсякъде бяха увесени банери с послания от рода на „ТОМ МЕРИН НОСИ ПРОМЯНА“ или „ПЕНСИЛВАНИЯ СЕ НУЖДАЕ ОТ МЕРИН“. Странно бе да вижда лицето на Ханиния баща върху предизборните плакати. Емили продължаваше да мисли за него като за човека, който веднъж смъмри Али заради това, че бе изхвърлила дъвката си през прозореца на колата му. По-късно Али ги накара всичките да обикалят в кръг и да наричат бащата на Хана „господин Мърльо“ — дори самата Хана, която го направи със сълзи в очите.
Емили огледа тълпата. Тук имаше хора, които не беше виждала от години — госпожа Лоу, старата й учителка по пиано, чието ъгловато лице винаги напомняше на Емили за състезателна хрътка, седеше в ъгъла и отпиваше кафе от термо-чаша „Старбъкс“. Господин Поли, който изпълняваше ролята на диджей по време на организираните от отбора по плуване банкети, стоеше до един от прозорците и се взираше в екрана на своя блекбъри. Господин и госпожа Роланд, които се бяха нанесли в старата къща на семейство Кавана, седяха на сгъваемите столове, подредени близо до сцената, а до тях се беше настанила дъщеря им Клоуи.
Емили се наведе бързо. Господин Роланд й беше уредил стипендията в Университета на Северна Каролина, но похотливите му домогвания бяха развалили приятелството между Емили и Клоуи.
Единствените хора, които Емили не видя, бяха приятелките й. Когато се обърна с намерението да ги потърси в съседната стая, тя се блъсна в един от сервитьорите, който носеше сребрист поднос с аперитиви. Той политна напред, но като по чудо успя да улови подноса, преди той да падне на пода.
— Съжалявам! — извика Емили.
— Няма нищо — отвърна спокойно той. — За щастие имам бързи рефлекси. — После се обърна и отстъпи изненадано назад. — Емили?
Емили примигна. Пред нея стоеше облечен в смокинг на сервитьор Айзък Колбърт, бившето й гадже — и баща на детето й. Тя не го беше виждала почти година, откакто бяха скъсали.