Тогава лицето на Емили внезапно се стегна.
— Разбира се — процеди тя през зъби. Пое си дълбоко дъх, грабна бебето от ръцете на Ариа и остави седалката на верандата. Бебето проплака.
Емили погледна през рамо към улицата. Субаруто на Ариа бръмчеше тихо край тротоара. Нещо се скри в близките храсти.
За части от секундата й се стори, че това е човек, но после погледът й се замъгли. Сигурно бе от успокоителните, с които организмът й беше натъпкан.
Макар операцията да я болеше адски, Емили се наведе, издърпа копието от акта за раждане на бебето и писмото, което бе надраскала набързо, преди да отиде в болницата, и ги остави върху бебето. Дано писмото обясни всичко. Дано Бейкърови разберат и обичат това бебе с цялото си сърце. Тя го целуна по челцето и леко прокара пръсти по невероятно меките му бузки. „Така е най-добре — произнесе някакъв глас в главата й. — Знаеш го.“
Емили натисна звънеца. След секунди вътре светна лампа и зад вратата се чуха стъпки. Ариа хвана Емили за ръката и двете тръгнаха, залитайки, към колата. Входната врата се отвори тъкмо когато закопчаваха предпазните колани. На прага се появи фигура, огледа се наоколо, после се наведе към изоставената бебешка седалка… и лежащото в нея бебе.
— Тръгвай — изръмжа Емили.
Ариа потегли в нощта. Когато направи първия завой, тя погледна към Емили в огледалото за обратно виждане.
— Всичко е наред. — Хана хвана нежно ръката на Емили. Спенсър се извърна назад и леко стисна коляното й. Емили се сви и започна да плаче; първо тихо, после се разхълца звучно. Сърцата на приятелките й се късаха заради нея, но никоя от тях не знаеше какво да каже. Поне А. беше изчезнал — в това бяха сигурни. Стореното от тях може и да беше ужасно, но поне никой нямаше да разбере.
Все пак не трябваше да бъдат толкова сигурни. След всичко, което се беше случило, трябваше да са се научили да вярват на предчувствията си, да вземат насериозно призрачния смях и сенките. Защото онази нощ някой наистина беше там. Наблюдаваше. Изучаваше. Кроеше планове.
И този някой само чакаше удобната възможност да използва всичко това срещу тях.
1.
Отново заедно и е толкова хубаво
В студената съботна вечер в началото на месец март Ариа Монтгомъри седеше до махагоновата кухненска маса в дома на гаджето си Ноъл Кан. Усмихна се на Патрис, личния готвач на семейството, който й поднесе чиния с равиоли в масло от трюфели. До нея седеше Ноъл, а от другата страна на масата господин и госпожа Кан се опитваха да прогонят трите им пудела Реджиналд, Бъстър и Опра, до един носители на награди.
Опра бе получила името си от Ноъл, който като малък бе обсебен от ток-шоуто.
— Толкова се радвам да те видя, Ариа. — Госпожа Кан, внушителна дама е дружелюбни бръчици около сините й очи и диамантени пръстени на стойност стотици хиляди долари, се усмихна искрено на Ариа. И двамата родители на Ноъл се бяха появили в къщата секунди, преди да бъде сервирана вечерята. — Забравихме се вече.
— Ами и аз се радвам да съм тук — отвърна Ариа.
Ноъл я стисна за ръката.
— Аз също се радвам, че си тук. — Той я целуна по бузата.
Полазиха я тръпки. Макар Ноъл Кан, типичното роузуудско момче, играч на лакрос и собственик на рейндж роувър, да не беше точно нейния тип, той бе успял постепенно да спечели Ариа. С изключение на кратката им раздяла отпреди няколко седмици, двамата бяха заедно вече почти година.
Откакто се бяха одобрили, те сериозно наваксваха изгубеното време. Понеделник вечерта отидоха на мач на Филаделфия флайърс и на Ариа дори й хареса; тя надаваше радостни викове, докато отборът вкарваше шайба след шайба. Вторник отидоха да гледат един френски инди-филм, за който Ноъл каза, че подтиквал към размисъл, макар Ариа да беше сигурна, че той просто проявява учтивост. Сряда, четвъртък и петък прекараха в дома на Ноъл, където отпуснати на дивана гледаха „Изгубени“ на дивиди, а по-рано днес бяха излезли да се поразходят след края на страховитата снежна буря.
Патрис се появи отново, носейки салатите, и семейство Кан вдигнаха чаши за наздравица.
— За прекрасния ми съпруг — каза госпожа Кан.
— За най-красивата жена на света — отвърна господин Кан.
Ноъл се престори, че повръща, но Ариа нададе едно възхитено „Ау-у-у“. Беше започнала да опознава семейство Ноъл в годината, когато тръгна с него, и те оставиха в нея впечатлението за двойка, която общува с лекота и все още планира романтични изненади за Деня на Свети Валентин. Родителите на Ариа никога не се бяха държали така, което може би беше причината да се разведат. Тъкмо предишния ден Ариа беше казала на Ноъл какъв късмет е извадил да има родители, които все още се обичат, и приятелят й отвърна, че самият той смята така. Момчетата понякога се държаха твърде глупаво, но Ариа се радваше, че гаджето й разпознава добрата връзка, щом я види.