Госпожа Кан си наля вино.
— И така, какво ново, Ариа? Вълнуваш ли се заради сенатската изборната кампания на бащата на Хана?
— Определено. — Ариа бодна едно равиоли. — Освен това е забавно да гледам Хана по всичките тези телевизионни реклами. — Всъщност изпитваше облекчение, щом зърнеше всяка реклама, която не беше на „Малка сладка убийца“, телевизионният филм за Ариа, Хана, Емили и Спенсър, и сблъсъка им с Истинската Али. Струваше й се, че го повтарят през ден.
— Следващия уикенд ще има голямо парти за събиране на средства за кампанията на господин Мерин — каза, дъвчейки, Ноъл.
— А, да, и ние ще ходим — отвърна госпожа Кан.
Господин Кан се хвана за брадичката.
— Всъщност аз не мога. Ще трябва да отидеш сама.
Жена му изглеждаше изненадана.
— Защо така?
— Имам работна вечеря в града. — Господин Кан изведнъж прояви силен интерес към своето блекбъри, което лежеше до чинията му. — Обзалагам се, че вие, деца, сте адски развълнувани от приближаващото еко-пътуване — додаде той, сменяйки темата. — Майка ти ми разказа за него, Ноъл.
— Очаквам го с нетърпение — възкликна ентусиазирано Ноъл. След няколко седмици повечето от абитуриентите на „Роузууд дей“ щяха да заминат на пътешествие до няколко тропически острова. Това бе отчасти ваканция, отчасти научна екскурзия и Ариа ужасно се радваше, че двамата с Ноъл се бяха одобрили тъкмо навреме. Часовете, които щяха да прекарат заедно, припичайки се на слънцето, й изглеждаха почти като рай.
Входната врата изскърца и в коридора се разнесоха стъпки.
— Ехо? — пропя познат глас със силен акцент.
— Клаудия! — Госпожа Кан се надигна леко от стола си. — Тук сме!
Клаудия, финландската ученичка на разменни начала, която живееше у семейство Кан от малко повече от месец, нахълта в трапезарията. Както обикновено, носеше плътно прилепнала плетена рокля, която разкриваше огромните й гърди и тънкото кръстче. Високите над коляното ботуши подчертаваха слабите й, дълги крака. Платинената й коса се бе разпиляла по раменете, а страстните й, подчертани с ягодово червило устни, бяха разтегнати в усмивка.
— Ехо, Ноъл! — Тя му помаха с пръсти. После погледът й се обърна към Ариа и усмивката й стана кисела. — О! Ти.
— Здравей, Клаудия — произнесе Ариа с чуруликащ глас.
— Искаш ли да хапнеш, Клаудия? — попита енергично госпожа Кан. — Много е вкусно!
Клаудия вирна нос във въздуха.
— Аз добре — отвърна тя с изкуствения си пиджин1 английски. Ариа знаеше със сигурност, че Клаудия говори перфектно английски, но се преструва на малкото невинно чуждестранно момиче, за да може да прави каквото си иска и да й се разминава. — Вече ядох с Наоми и Райли. — След това се завъртя на токчетата си и хукна нагоре по стълбите.
Веднага щом вратата се затръшна, Ноъл погледна ядосано родителите си.
— Тя защо е още тук? Нали казахте, че ще се обадите на програмата по обмен, за да я върнат у дома!
Госпожа Кан цъкна с език.
— Все още ли си ядосан, че ти взе якето назаем?
— Не го е взела назаем. — Гласът на Ноъл се повиши. — Открадна го.
— Ш-ш-шт. — Госпожа Кан погледна към тавана. — Ще те чуе.
Ариа заби поглед в чинията си, злорадствайки тайно.
До скоро тя беше сигурна, че Ноъл иска да спи с Клаудия — че кой не би го искал? Тя изглеждаше като момиче от реклама за бира, и беше подла и манипулативна до мозъка на костите си. А най-лошото беше, че Ноъл не повярва на Ариа, когато тя каза, че Клаудия е луда — той смяташе финландката за сладка, нещастна разменна ученичка, която имаше нужда от прегръдка и защита от Голямата Лоша Америка. Ариа се изпълни с удовлетворение, когато предишната седмица Ноъл бе дошъл при нея и й беше казал, че Клаудия определено не е за него. Смятал я луда и щял да направи всичко възможно, за да я върне обратно във Финландия.
Госпожа Кан сбърчи вежди.
1
Пиджин езици се наричат помощни смесени езици, които са възникнали на основата на даден чужд език при съществено опростяване на неговите правила. — Б. пр.