Выбрать главу

След това се появи и краткото посвещение на пейката, която бяха видели пред болницата. „Почивай в мир, Табита Кларк“, пишеше в него, а след това бяха изредени периодите, които Табита бе прекарвала като пациентка в Убежището. Те съвпадаха с времето, когато Истинската Али бе живяла там — очевидно Табита и Истинската Али се бяха познавали.

— Ехо? Ариа?

Ноъл я гледаше с любопитство.

— Някак си се изключи. Всичко ли е наред?

— Разбира се — излъга тя. — Аз… просто си мислех какъв невероятен човек си. Напълно подкрепям идеята ти винаги да сме откровени един е друг.

Устните на Ноъл се разтегнаха в усмивка. Той повдигна високо кутийката си със спрайт.

— Страхотно. Значи никакви тайни повече?

— Никакви тайни повече. — Ариа също вдигна спрайта си и двамата се чукнаха точно както бяха направили семейство Кан в трапезарията. — Началото е поставено. — Добре, но „началото е поставено“ прозвуча малко като измама. Все пак ужасните престъпления на Ариа бяха извършени в миналото и трябваше да си останат там — завинаги.

2.

Новото предизвикателство на Спенсър

Същата вечер една слаба жена, облечена е тесни черни панталони, предлагаше на Спенсър Хейстингс и семейството й четири парчета торта върху сребърен поднос.

— Така. Имаме шоколадова с крем кафе, реване с лимонов маслен крем, шоколадова торта с ликьор „Франджелико“ и морковена. — Тя ги постави на масата.

— Изглеждат страхотно. — Майката на Спенсър грабна вилицата си.

— Нали не се опитвате да направите дебела бъдещата ми съпруга? — пошегува се господин Пенитисъл, новият годеник на госпожа Хейстингс.

Последва учтив смях. Спенсър стисна здраво собствената си вилица, опитвайки се да задържи усмивката на лицето си, макар да сметна шегата за доста плоска. Тя беше с майка си, сестра си Мелиса, приятелят на Мелиса, Дарън Уайлдън, господин Пенитисъл и дъщеря му Амилия в хотел „Шантиклер“. Госпожа Хейстингс и господин Пенитисъл бяха избрали голямото каменно имение с огромната му вътрешна градина за мястото, където да отпразнуват предстоящата си лятна сватба.

Амелия, която беше с две години по-малка от Спенсър и учеше в „Света Агнес“, най-снобарското училище на Мейн лайн, колебливо забоде вилицата си в морковената торта.

— Тортичките от пекарната „Сасафрас“ са по-красиви — рече тя, бърчейки носа си.

Мелиса лапна едно парче и замря от удоволствие.

— Може да са по-красиви, но този маслен крем е божествен. Като шаферка, гласувам за тази торта.

— Не си единствената шаферка. — Госпожа Хейстингс насочи вилицата си по посока на Спенсър. — Спенсър и Амилия също трябва да гласуват. — Всички се обърнаха към Спенсър. Тя не беше съвсем сигурна защо майка й преминава през цялата тази булчинска суетня, която включваше и купуването на рокля на Вера Уонг с дълъг три метра воал, съставянето на списък с повече от триста гости и натоварването на Спенсър, Амилия и Мелиса със задълженията на шаферки. Те трябваше да разговарят със сватбени агенции, да пишат обяви за „Ню Йорк таймс“ и „Филаделфия Сентинъл“ и да изберат идеалните торбички за подаръци за сватбения прием. И все пак имаше дни, в които Спенсър си мислеше, че майка й най-после ще се събуди и ще осъзнае, че разводът с бащата на Спенсър е бил грешка.

Добре де, беше имал връзка с Джесика Дилорентис, която тайно му бе родила близначки, Кортни и Алисън. И все пак… това достатъчна причина ли беше за тази втора сватба?

Спенсър си отряза едно перфектно триъгълно парченце от шоколадовата торта „Франджелико“, като внимаваше да не посипе с трохи новата си рокля „Джон Лесли“.

— И тази е доста добра — рече тя.

— Великите умове мислят еднакво. Тя ми е любимата. — Господин Пенитисъл избърса устата си. — Забравих да ти кажа, Спенсър. Свързах се с приятеля ми Марк, който е продуцент на Бродуей. Той е силно впечатлен от изпълнението ти на лейди Макбет и може би ще поиска да те прослуша за някоя роля в новите си пиеси.

— Ах! — въздъхна изненадано Спенсър. — Благодаря. — Тя му се усмихна. Хубаво беше да изпъкваш с нещо сред семейство от изключителни личности.

Амилия сбърчи нос.

— Това онзи същият Марк ли е, който продуцира кабаретните пиеси? Те не са ли обикновено за разни средновековни рицарски турнири? — Тя се изкиска злобно.