— Значи тя ще дойде? — Хана се опита да прозвучи равнодушно.
— Разбира се. — Господин Мерин погледна ролекса си. — Всъщност съм изненадан, че все още я няма. Тя искаше да поговори с теб, Хана, преди да започне празненството.
— З-за какво? — изграчи Хана. Мисълта да остане насаме с Гейл я ужасяваше.
— И аз се изненадах. — Господин Мерин повдигна вежди. — Една от благотворителните й дейности включва ангажирането на тийнейджъри в обществените дейности. Тя спомена нещо за това колко е впечатлена от ангажираността ти с кампанията — особено организирането на онзи флашмоб. Мисля, че иска да те наеме.
Стомахът на Хана се сви. Тя беше сигурна, че Гейл няма никакво намерение да я наема. Тя се беше запознала с Лиъм на флашмоба и А. — Гейл — го знаеше много добре.
Хана изпъна рамене, пое си дълбоко дъх и отново погледна телефона си. Ариа беше изпратила на нея и Емили имейл с надслов „План за нападение“. „Хана, ти ще отвлечеш вниманието на Гейл с разговори за кампанията. Ако това не проработи, ти, Емили, ще отидеш при нея и ще я погледнеш право в очите. Когато се разсее, аз ще се промъкна и ще й отмъкна телефона. Среща при колата ми, проверка на съобщенията й и сваляне на всичко в нашите телефони.“
Хана можеше само да се надява, че всичко ще мине толкова лесно.
Вратите се отвориха и гостите започнаха да пристигат. Хана залепи на лицето си усмивка тип „аз съм дъщеря на политик“ и започна да посреща виповете. Рупърт Милингтън, който винаги намираше място в пресата, защото прапрадядо му някога притежавал половината Роузууд, се приближи и разтърси ръката на господин Мерин. Флетч Хъксли, кметът на Роузууд, целуна Хана по бузата. Група дами от местните благотворителни клубове си размениха въздушни целувки и фалшиви прегръдки. Хана се огледа за Гейл, но тя все още не беше пристигнала. Емили и Ариа също ги нямаше. В този миг през двукрилата врата с кралска грация преминаха познато чернокосо момче в прилепнал смокинг и момиче в дразнещо красива розова рокля, която изобщо не изглеждаше курвенски. Това бяха Майк и Колийн, потънали в разговор.
Сърцето на Хана се разтупка. Тази вечер трябваше да свърши още нещо. Тя се скри зад една колона и се заслуша.
— Не знам какво може да се е случило със снимките — казваше Колийн. — Фотографът рече, че някой ги взел от мое име, но това е невъзможно!
Хана прехапа устни. Не искаше да си признава, че е откраднала снимките на Колийн. Може би просто трябваше да ги изпрати анонимно обратно и да приеме парите, които бе похарчила за тях, като цена, която трябваше да заплати за Майк.
На всичкото отгоре Майк извърна глава и забеляза Хана зад колоната. Тя извърна поглед, но Колийн също я видя и радостно изписка.
— Цунк-цунк! — рече възторжено тя, изтича до нея и я разцелува по двете бузи, преди Хана да успее да я спре. — Това е наистина невероятно. Благодаря ти много, че ме покани!
Хана изсумтя.
— Не съм те канила — отвърна тя и думите опариха гърлото й като жлъчка.
Лицето на Колийн повехна. Майк изгледа изпепеляващо Хана, после сви рамене и се оттегли при група момчета от футболния отбор, които несъмнено бяха долели в джинджифиловата си бира водка от нечия манерка.
Колийн изпрати Майк с поглед, после се обърна към Хана. Очите й леко се разшириха.
— Ъ-ъ-ъ… Хана? — Тя се наведе напред. — Имаш нещо залепено за обувката.
Хана рязко наведе глава. Към токчето й се беше залепила лента тоалетна хартия. Тялото й пламна. Откога ли беше там? В този вид ли беше поздравила кмета на Роузууд? Майк беше ли я видял?
Хана се наведе и махна противно мократа хартия от обувката си. Когато отново се изправи, Колийн беше отишла при Майк и приятелите му. Това я вбеси още повече.
Докато залата се пълнеше с народ и шумът се увеличаваше, Хана се шмугна в един страничен коридор и извади телефона си. После отново изгледа рекламата, подсмивайки се при вида на спеченото лице на Колийн. „Безценно.“ След това копира връзката, прикрепи я към ново съобщение, избра адресите на всички от „Роузууд дей“ като получатели. След това пръстът й застина в очакване върху бутона за изпращане. Тя погледна към залата, в която групата вече гласеше инструментите си. Колийн и Майк седяха до масата заедно с приятелите му от отбора по лакрос. Той беше потънал в разговор с вратаря, когото Хана винаги наричаше Франкенщайн заради квадратната му глава. Колийн седеше до него, отпиваше от газираната си вода и изглеждаше леко объркана. „Идеалната малка актриса не знае как да общува — помисли си със задоволство Хана. — Очевидно внезапната популярност се е оказала малко по-трудна от очакваното, а?“