Емили изтръпна.
— И какво ще им кажете?
Лаури я погледна.
— Че сте влезли в чужда собственост. Че сте станали свидетели на убийство. Аз лично, госпожице Фийлдс, смятам, че трябва да им кажете цялата истина, но не мога да вземам решения вместо вас. — След тези думи той отвори входната врата и пусна Спенсър и останалите да излязат. Цифровият часовник на сградата на банката показваше, че е почти три сутринта. По Ланкастър авеню нямаше жива душа. Спенсър се уви в палтото си и погледна приятелките си.
— Така. Истина ли беше онова, което си мисля, че чух?
— И на мен ми е трудно да повярвам — прошепна Хана.
— Значи затова я видях в детския магазин — промърмори Ариа. — Реших, че е подготвя за твоето бебе, Ем, а тя е пазарувала за своето.
— Но тя ме заплаши — каза Хана с тих глас.
Спенсър замислено потупа с показалец по устните си.
— И какво точно ти каза?
— Че иска да получи онова, което е нейно. В смисъл, бебето.
— Ами ако Гейл не е имала предвид него? Ами ако е говорела за парите? — Спенсър махна с ръка към полицейското управление. — Господин Кларк току-що каза, че се е отнесъл твърде сурово с Гейл заради някакви пари, които изгубила през лятото. Ами ако става въпрос за парите, които е дала на Емили за бебето?
— Аз ги върнах — възрази Хана.
— Сложила си ги в пощенската й кутия. Някой с лекота е можел да ги открадне — отбеляза Спенсър. — Ами ако Гейл е решила, че Емили я е измамила? Ами ако през цялото време е била ядосана, защото си е мислела, че си взела парите й и си избягала? — Тя примига и всички парчета от пъзела внезапно се подредиха по различен начин. — В това има смисъл. Ами ако А. е откраднал парите от кутията на Гейл, за да я ядоса и да я прати по следите ни? Ами ако А. се е възползвал от ситуацията и е хвърлил подозренията върху невинен човек, точно както направи с Келси?
— Но… — Ариа отгриза парче нокът. — Гейл е майка на Табита.
— Мащеха — поправи я Спенсър. — И по всичко личи, че двете не са се обичали много.
— Може би А. е решил да ни подмами в къщата на Гейл, опитвайки се да ни вкара в капан, точно както предположи ти, Спенсър — рече Емили. — Може би не е очаквал тя да си е вкъщи тази вечер — нали трябваше да е на бала. Но тя го е изненадала. И затова А. я е убил.
Спенсър кимна, мислеше си същото. Дали Гейл случайно не беше спасила живота им? Дали ако не си беше вкъщи, А. нямаше да убие тях?
Ариа и Хана пристъпиха от крак на крак, но не казаха нищо. Последва продължително мълчание. Една самотна хонда сивик мина през светофара, без да изчака да светне зелено. От другата страна на улицата примигваше неонова реклама.
— Смятате ли, че се е случило точно така? — Кожата на Хана беше пребледняла. — Смятате ли, че отново сме сгрешили?
Спенсър потрепери, загледана в далечината.
— Може би — прошепна тя.
И един човек бе умрял заради това.
33.
Довереницата на Ариа
На следващата сутрин Ариа седеше с кръстосани крака в дневната на бащината си къща и се опитваше да медитира. „Освободете се от стреса — произнесе успокояващ глас в слушалките й. — Вдишайте и издишайте, като си представите как всичко излиза навън…“
По-лесно беше да се каже, отколкото да се направи, тъй като образът на пепелявото, обезкървено лице на Гейл не излизаше от главата на Ариа. В новините сутринта не говореха за нищо друго, освен за убийството й, и всички бяха изпаднали в истерия да не би нов убиец да броди из Роузууд. Като по чудо Ариа и приятелките й не бяха споменати в новините. Предишната вечер, когато бащата на Спенсър научи, че са били отведени в участъка на разпит за убийството на Гейл, той веднага напусна апартамента си във Филаделфия, пристигна в Роузууд и разговаря надълго и нашироко с лейтенант Лаури, който се оказа син на най-добрите му приятели. Тъй като нямаше никакви доказателства, че момичетата са направили каквото и да било, заради това, че предишната година медиите ги бяха разнищили и защото господин Кларк не повдигна обвинения за влизане в частна собственост, ченгетата се съгласиха да не дават имената им на пресата.