Стъпките на Ноъл се разнесоха от другата страна на вратата.
— Какво правиш тук? — попита мрачно той, когато отвори и видя Ариа.
Тя завъртя около пръста си пискюлите на мохерния шал, който бе увила около врата си.
— Дойдох да се извиня и да обясня.
Ноъл се обърна.
— Спести си думите.
Той се накани да затвори вратата, но Ариа я улови.
— Ще ме изслушаш ли? Съжалявам, че не ти казах какво става с баща ти. Страхувах се от онова, което бих могла да причиня на семейството ти. Въобще не ми харесваше мисълта, че крия тази тайна от теб, затова реших, че е по-добре да се разделим.
В къщата иззвъня телефон.
— Ноъл, ще вдигнеш ли? — извика госпожа Кан. Но Ноъл не отместваше поглед от Ариа. Не каза нищо, просто я гледаше.
— Опитах се да те защитя — продължи Ариа, запълвайки мълчанието. — Вече бях наранила своето семейство заради една тайна. Не исках да го причиня и на твоето. Повече ме е грижа за теб, отколкото за нас, ако това ти говори нещо. Освен това знам, че семейството означава всичко за теб. Затова го направих.
Тя млъкна с разтуптяно сърце. Макар това да не беше цялата истина, беше максималното от онова, което можеше да му разкрие, без да спомене за А. Защото в никакъв случай нямаше да му разкаже за него, не и докато А. бе по петите им, не и докато бе готов да убива хора. Ариа обичаше Ноъл твърде много, за да го постави в опасност.
Настъпи продължително мълчание. Ноъл беше забил поглед в краката си и като че ли претегляше чувствата си. Стомахът на Ариа нервно се сви.
Ами ако просто затръшнеше вратата под носа й? Ами ако просто не му пукаше?
Но Ноъл внезапно разпери ръце.
— Проблемът, Ариа, е там, че мен ме е грижа повече за нас, отколкото за мен. Независимо какво трябва да ми казваш, просто ми го кажи, става ли?
Ариа се хвърли в прегръдките му и двамата останаха дълго време притиснати един към друг. От начина, по който я прегръщаше, сякаш не искаше никога да я пусне, й стана ясно, че й е простил.
— Съжалявам — прошепна тя в ухото му.
— Знам — отвърна Ноъл. — И аз съжалявам. Трябваше да ти кажа за баща ми, вместо да те оставям сама да го откриеш. Аз също криех нещо от теб. — Той се отдръпна и леко докосна върха на носа й. — Можеш ли да ми простиш?
— Разбира се — отвърна Ариа и го прегърна още по-силно. През целия си живот не бе чувствала по-силна връзка с някого. Но когато зарови лице на гърдите му, чу нещо отвъд двора и надигна глава. Сякаш някой се прокашля. Ариа потърси сред дърветата признаци на живот. Прозорците на къщата за гости бяха затворени. На оградата беше кацнала птичка и переше опашката си.
„Тук няма никой“, помисли си тя и се опита да потисне страха. Но той беше заседнал в гърлото й, оставяйки в устата й горчив вкус.
Все пак А. продължаваше да е някъде навън. Напълно възможно бе да е наблизо и да подслушва. Но той вече й беше отнел твърде много неща. Тя нямаше да допусне да й отнеме и Ноъл.
34.
Изненадващите странични ефекти на шпионирането
По-късно същата сутрин Хана спря колата си на паркинга на „Роузууд дей“. Небето бе натежало от оловно сиви облаци, които отговаряха на настроението й. Кейт, която се возеше до нея, бе нагласила радиото на станцията WKYW. Местните новинари отново обсъждаха трагичното убийство на Гейл.
— Госпожа Ригс беше щедър дарител на филаделфийския Музей на изкуствата, на Аквариума в Камдън, на „Биг брадърс, биг систърс“ от Ню Джърси — изреждаше репортерът. — Ще липсва на всички ни. Погребението ще се състои утре сутринта; очаква се присъствието на рекорден брой опечалени. Госпожа Ригс ще бъде наследена от съпруга си и макар че наскоро изгуби доведената си дъщеря Табита…
Хана рязко спря радиото.
— Това е ужасно — промърмори Кейт, оправяйки маникюра си. — Наистина ли не видя кой я е убил?
— Ш-ш-шт — изсъска Хана, макар да бяха сами в колата. Когато предишната вечер си тръгна от участъка, тя се обади на баща си и му разказа онази част от случилото се, която бе склонна да сподели — че се е впуснала в преследване заедно с Емили, че е знаела, че това е къщата на Гейл и че е била поразена, когато я е видяла мъртва на алеята. Баща й, естествено, беше ужасен. Той извика мениджъра на кампанията и прессекретаря, за да се посъветва с тях как най-добре да изнесат новината. Кейт присъстваше на разговорите, но вместо да гледа на Хана като на някой изрод — или луда убийца — тя прояви съчувствие.