Стомахът на Спенсър се сви на топка. Отиването в Принстън й се струваше като чудесно ново начало, бягство от Роузууд, и тя бе толкова развълнувана от новото си приятелство с Харпър и другите момичета. Но докато А. върлуваше в живота й, тя никога нямаше да може да продължи напред. Той щеше да я преследва навсякъде.
Есемесите, снимките и клиповете щяха да се появяват бързи и яростни, дори да отидеше в Китай. Дори да излетеше за Луната.
Клипове. Внезапно в главата й проблесна идея.
— Не си отивай още. Искам да ти покажа нещо.
Спенсър отиде до чантата си и извади от нея айфона. После се върна, марширувайки триумфално, при отворената врата. Харпър продължаваше да стои там с раздразнено изражение. Спенсър тикна телефона в лицето й и натисна бутона за пускане. Появи се клипът на Харпър, която потрошаваше „Айви хаус“. Първо свали завесите от стените, после ги наряза. След това изкорми възглавниците. Събори книгите от рафтовете, счупи една ваза и нарисува една картина със спирала за мигли.
Лицето на Харпър се изкриви.
— Това не съм аз.
Спенсър се намръщи.
— Добър опит. — Тя дръпна телефона си, преди Харпър да успее да изтрие клипа. — Не ми се иска да го правя, но ако ме издадеш и аз ще те издам. Едва ли „Айви“ ще погледнат с добро око на вандализма. А и ти нямаш никакво сериозно доказателство, че точно моят сладкиш е бил подправен с наркотици, само онова, което съм ти казала, докато сме били надрусани. Аз от друга страна, имам този клип. Можеш да загазиш още повече.
Самоувереността на Харпър се стопи. Тя отвори и затвори уста няколко пъти, лицето й пламна.
— Хубаво — изплю най-накрая тя. — Но да не си посмяла да кандидатстваш за „Айви“. Аз може и да съм в изпитателен срок, но все още дърпам конците. И ще се погрижа те да стоят колкото се може по-далеч от теб.
— Въобще не ме интересува — отвърна Спенсър, опитвайки се да прозвучи колкото се може по-равнодушно, макар думите на Харпър да я бяха наранили. — И без това никоя от вас не ми харесва.
После затръшна вратата пред лицето на Харпър и сълзи опариха очите й. Всичко й се струваше толкова погрешно и прецакано; идеалният план за живота й се разпадаше на парчета. Тя трябваше да влезе в „Айви“. Това трябваше да е трамплинът й към невероятното бъдеще. Момичетата и момчетата от „Айви“ трябваше веднага да се сприятелят с нея, да се превърнат в хората, които ще познава цял живот. Сега единственият човек в Принстън, който щеше да разтоваря с нея, беше Рифър.
Тя пристъпи от крак на крак. Може пък да не е чак толкова зле. Тя се сети как Рифър си беше паднал по нея на официалната вечеря. Как се развълнува, когато я накара да подуши домашната му марихуана. Когато беше с него, не се налагаше да се преструва. Не трябваше да прави компромиси, за да го спечели.
Рифър бе най-милият човек, когото бе срещнала в Принстън. Ако трябваше да е честна, момичетата в „Айви“ бяха големи… кучки. И прекадено префърцунени. Наистина ли искаше да се мотае с тях?
Спенсър избърса сълзите си и тръгна обратно към кухнята, изпълнена със странно задоволство. Сама щеше да си е съвсем добре.
Може би Рифър бе прав, че гурме клубовете са глупави и надути. Не, че беше прав за всичко. И това не означаваше, че си пада по него.
Докато подминаваше стария кабинет на баща си, тя се усмихна. Добре де, може би наистина го харесваше мъничко. Ако не друго, поне му дължеше извинение. И кой знае, може би щеше да го придружи на следващия протест „Окупирай Филаделфия“. Просто от любезност.
36.
В безопасност
— Добре. Джипиесът показва, че до изхода остава още километър и половина. — Емили погледна към таблото на непознатия й ауди седан. — Завий тук, завий тук!
— Ем, отдавна го видях. — Хана слезе от магистралата в отбивката с надпис „Деснът хил“ и се усмихна разтревожено на Емили. — Добре ли си?
Емили се отпусна в седалката и задъвка кожичката на палеца си. Беше понеделник вечерта и всички се бяха натоварили в колата на доведената сестра на Хана, за да отидат заедно до новата къща на Бейкърови. Не беше нужно да се споменава, че Емили беше нервна. Ами ако стигнеха там само за да разберат, че семейството отново се е преместило? Ами ако отидеха, а бебето беше изчезнало?
Това беше най-ужасното нещо, за което можеше да се сети. Вайълет все още да е в ръцете на А. Може би все още живееше в онзи кошмар.