Много скоро след смъртта на баща си Рейко бе загубила и майка си. Получените в наследство недвижими имоти тя беше успяла да превърне в налични пари. Въпреки че цената на земите след земетресението чувствително се беше понижила, тя бе получила значителна сума. С тези пари Рейко предлагаше да заминат за Европа след сватбата.
— Бързо изтегли парите от банката — каза той — и незабавно ги превърни в чужда валута и скъпоценности. Веднага купи билет за самолет, още утре…
— Но на мен ми остана още една гора — промълви Рейко в полусън. — И нея ли да продам?
— Да, дори на безценица…
Той искаше да добави: „Ако не успееш, плюй на тази гора, все едно тя ще изгори, ще изчезне ще потъне в океана…“
— Откровено да си кажа, не зная дали те обичам… Но не мога да се разделя с теб… — каза Онодера, като силно стискаше ръцете й, когато се сбогуваха на летището Нарита. — Работата е там, че не зная какво е това брак, за първи път се женя… А по-рано никога не съм мислил за това… Но ми се струва, че ще се разбираме…
— Не ни трябва нищо повече… — тя силно стисна ръката му. — Това е достатъчно…
Не минаха и четири дни след като правителството взе решение да направи официалното съобщение и по страната плъзнаха тревожни слухове: очаква се невиждано досега земетресение, което ще заличи от лицето на земята Токио, префектурата Чиба, цялото крайбрежие Шьонан съвсем ще потънат в морето, на дъното, и затова нищо друго не остава, освен да се бяга своевременно в чужбина… Вестниците мълчаха, но слухът се разпространяваше с мълниеносна бързина. Хората тревожно си шепнеха по работните места, домовете, улиците. Посипа се градушка от поръчки за самолети за международните рейсове. Всички чуждестранни самолети, приземяващи се в Япония, сега излитаха препълнени. Бяха обявили извънредни полети, но беше невъзможно да се удовлетворят желаещите. Билетите за всички полети на самолетите от международните линии бяха разпродадени за три месеца напред. Възникнаха трудности и с билетите за пътническите кораби. Всички акции на борсата катастрофално спадаха. Пари от неизвестен произход поддържаха нивото на цените на акциите. То се задържа за около два дни, а след това, макар и бавно, започна да пада. Появиха се признаци, че акциите съвсем ще се обезценят. Шушукаше се, че борсите ще бъдат закрити за неопределен срок… Надигаше се паника… Въобще, усещаше се краят… Всички бяха застинали в очакване, без да знаят дали да изчакват, или да рискуват и да продават акциите си на безценица.
В правителствените среди се вълнуваха откъде би могла да изтича информация. Но в подготовката за официалното съобщение не им беше до разследване. Много скоро се утвърди мнението, че правителствените среди нарочно разпространяват тревожни слухове. Измина седмица, обаче мълвата не стихна, дори се разпространяваше все по-усилено. В правителството и в координационния съвет възникна необходимостта да се ускори официалното съобщение.
— Аз мисля, че официалното съобщение би могло да се отсрочи с още една седмица — заяви на координационния съвет секретарят на управляващата партия. — Ако, разбира се, не ни изпреварят чуждестранните източници. Защото през това време много хора със собствени сили и средства ще напуснат Япония.
— За седмица или две биха могли да заминат броени семейства — удари с юмрук по масата секретарят на опозиционната партия. — Ще съумеят да избягат само тези, които имат пари. А какво ще стане с народа? Правителственото съобщение трябва да бъде направено незабавно и евакуацията да се вземе под контрол.
— Този, който е в състояние да замине сам, той и след съобщението ще се евакуира самостоятелно — забеляза един от членовете на съвета. — Желателно е едновременно със съобщението да бъдат взети и извънредни мерки за бързо предотвратяване на паниката…
В правителството заваляха запитвания относно слуховете, които се разпространяваха. Журналистите също се вълнуваха. До откриването на извънредната сесия на парламента оставаха още няколко дни, но почти всички депутати бяха вече събрани. Началниците на различните управления се измъчиха да отбиват пороя от въпроси. Никой не работеше и не живееше спокойно. Хората чувствуваха, че нещо трябва да стане, и не се съмняваха, че то непременно ще стане.
Представителите на деловите среди започнаха да действуват веднага след тайната среща с ръководителите на правителството, а седмица след тяхното раздвижване вече имаше резултат. Закупуването на плавателни съдове за Япония, което повече от година беше наблюдавано от корабовладелците с изострен и тревожен интерес сега вървеше с бясна скорост. Предлагаха се всякакви цени дори за остарели кораби. Обшият тонаж на принадлежащите на Япония кораби рязко се увеличи. Разбира се, в този случай се използуваха подставени лица, които зачисляваха корабите към чужди пристанища, но въпреки това през последната седмица рязко се повишиха цените на плавателните съдове и на комисионните за посредниците. Със светкавична скорост нараснаха и преводите на наличните пари от японските отделения и фирми със смесени капитали в задграничните отделения на японските фирми и в главните кантори, които се намираха в чужбина. Двуседмичният срок се разглеждаше в деловите среди като време за пълна свобода на действие…