— Вчера… в… Идзу… — гласът на Рейко почти не се чуваше от силната гълчава и грохота. — Влакът… на… рано сутринта… с кола тръгна… задръстване…
— Ало, ало — без да мисли, викаше Онодера. — Ало, лошо се чува…
— Пристигнах… а тук изригване… камъни… пътят…
Гласът на Рейко едва звучеше на фона на грохота и бумтежа, чуваха се женски вопли, детски плач, звън на чупещи се стъкла…
— Непрекъснато се сипе пепел… страшно гореща… наоколо всичко вече побеля… И нажежени камъни… — изведнъж започна да се чува добре. — Онодера-сан, билетите за самолет са у вас, нали? Аз в никакъв случай няма да успея за днес. Но вие непременно заминете… Каквото и да стане, ще дойда при вас…
— Глупости! — не се сдържа Онодера. — Не говори глупости!
Продължителният грохот и вопли заглушиха гласа на Рейко и той успя да чуе само една дума…
— В Женева…
В слушалката се чу трясък и връзката се прекъсна.
Като постави слушалката, Онодера застина пребледнял. От широко разтворените му, безсмислено гледащи очи потекоха сълзи.
— Какво се е случило? — попита Наката.
— Ти накъде? — извика Юкинага.
Онодера хукна към вратата. Той сам не знаеше накъде да бяга. Желанието му да бъде по-близо до Рейко, която сега се намираше на осемдесет километра от столицата, на крайбрежието Манадзуру под град от нажежени камъни и пепел, го лишаваше от разум.
— Онодера-кун! — Юкинага изскочи след него в коридор. — Куфара! Какво да правим с него?
Но фигурата на Онодера беше вече изчезнала зад завоя на стълбата.
— Моля, всички граждани за запазят хладнокръвие… — звучеше гласът на премиера в обръщението към народа, след речта му в парламента.
— … Моля, да спазвате дисциплина и ред, моля да оказвате всякакво съдействие на властите, за да се избягнат жертвите в резултат на паниката. Правителството и парламентът ще положат всякакви усилия за спасяването живота на всички граждани.
Няколко минути след изригването, взривната вълна, преминала разстоянието от осемдесет километра, достигна до столицата. Стаята се разлюля. Юкинага, който все още не се отделяше от вратата, неволно погледна през прозореца. На запад небето беше вече покрито със сив дим.
Взривът на планината Фуджи, който стана на двадесети март в тринадесет часа и единадесет минути, в момента, когато речта на премиера беше достигнала кулминационната си точка, помете кратера Хоей на югоизточния склон на височина две хиляди и седемстотин метра над морското равнище и измени почти до неузнаваемост склона, обърнат към Готенба, където се бяха образували повече от двадесет големи и малки кратери, едновременно изхвърлящи пепел, вулканични бомби и газ. Вулканът Фуджи, който дремеше повече от двеста и петдесет години след изригването си в 1707 година, се беше събудил.
Почти по същото време започнаха изригванията от върха Ечидзен, върху югоизточния склон на Фуджи, в планината Ашитака и Ками-яма в Хаконе. Дебел слой пепел покри съседните райони. В района Готенба се прекъсна връзката по магистралата Тона, бяха прекъснати и железопътните линии Токайдо и Ново Токайдо, между градовете Нумадзу и Фуджи.
В района Машима бяха извадени релсите. Шосето, което водеше от Фуджи в Одавара, беше засипано с вулканични бомби.
Изригването продължи два часа, след което настъпи кратка пауза и в петнадесет и четиридесет върхът на Фуджи отново бе разтърсен от силен взрив, при който той рухна. В резултат на това в североизточната част на провинция Яманаши се образува нов кратер. Гигантският поток лава, който изригна от него, се устреми надолу по склона и както преди деветстотин години, при изригването си през 1083 година, превърна в море от огън долината Аокихара. Лавата завърши своя път в езерата Ниноно-ко и Мотосу-ко, като погълна всички околни села и хотел-ресторанти.
Но тези две изригвания представляваха своеобразен пролог към нов взрив с гигантска сила, който превъзхождаше многократно този през 864 година. Второто изригване продължи шест часа, след което Фуджи почиваше четири часа. Както често се случваше при вулканичните взривове, през тези десет часа над Хаконе, Одавара и западната част на префектурата Канагава се изсипа порой, примесен с вулканична пепел. През нощта на четиринадесети март в един часа и двадесет и шест минути се усетиха силни земетресения в Нидзава, Кофу, Нумадзу и Шидзуока, а само след три минути гигантски взрив вдигна на триста метра във въздуха това, което беше останало от върха на Фуджи. Пропукването, станало по склона от северозапад към югоизток, раздели Фуджи на две части и напълно видоизмени нейния облик.
Това изригване бе резултат на дремещия в продължение на двадесет хиляди години дълбоко в недрата на днешната планина Фуджи древен вулкан. Енергията на взрива бе 7х10 на 24-та ерга, а общият обем на изхвърления материал, заедно с двете предишни изригвания — шест-седем кубически километра. От вулканична пепел, бомби, лава и от ударната вълна загинаха повече от двадесет хиляди души в префектурите Яманаши, Шидзуока и Канагава. След взрива стана слягане на почвата. Вулканът Фуджи се понижи със седемстотин метра, а заобикалящият го район пропадна с повече от един метър. Планината стана неузнаваема. Прекрасният корпус, възпят от епохата Маньо, считан като символ на Япония от много години, се превърна в две безобразни планини. Уродливото разцепване се простираше от северозапад към югоизток, а откъм префектурите Канагава и Яманаши се виждаше гигантски кратер с неравни краища, чието напречно сечение достигаше няколко километра. Беше се изсипала пепел в огромно количество. В района Одавара слоят достигна два метра, а в Кофу — един. По улиците на Токио също лежеше десет, а някъде и двадесет сантиметров слой пепел. Тя покриваше и пистите за излитане на летището „Нарита“, което се намираше на сто и четиридесет километра от мястото на изригването.