След това стана още едно чудовищно явление — преместиха се бреговете при устието на река Фуджи.
Но този гигантски взрив на Фуджи беше само началото на предстоящите катаклизми. След три дни силен взрив разтресе Асама. Неговата енергия представляваше 4х10 на 24-та ерга, потокът лава се придвижи на изток и мигновено заля шосето Ониошидаши. След него се отвориха кратерите, които бяха разположени на юг от планините Ишитака-яма и Ханаре-яма. Лавата и пепелта запълниха целия район между градовете Коморо и Каруйдзава. Шосето и тунелът на прохода Ушихи бяха засипани с пепел и залети от лава. Изригването, което беше започнало под самия хотел, разположен до горещия минерален извор Асама, откри канонада по склона на върха Ебоши. Връзката през прохода Тори се прекъсна. Бяха откъснати един от друг градовете Цумака и Уеда на Шиншю. Асама бушува в продължение на седмица. Активизира се и вулканът Хотака-яма в северната част на префектура Гума. Лавата се устреми в езерото Домото-ко и прекъсна горното течение на реката Тоне-гава. Поради земетресението и разпукването на земната кора се разруши бентът Фудживара и бе открит пътя на потоците гореща вода, която бликна в района на изворите Минаками. Врящата вода достигна до град Нумата и прекъсна връзката по железопътната линия Джогоши. Едновременно с това се активизира и групата вулкани в района Канто.
Пламтеше целият вулканичен пояс Фуджи, който се намираше под Кантоската верига, която разделяше остров Хоншю на източна и западна част. Всички островни магистрали, които свързваха Канто с Централна и Западна Япония, бяха разрушени. Започнаха да пропадат и крайните части на полуостровите Бофус, Миура и Идзу. На ден потъваха с по десет сантиметра, като едновременно с това бавно се преместваха на югоизток.
На двадесет и втори март в Комитета за спасяване от природното бедствие постъпи информация за забележимо преместване на Източна и Западна Япония по очакваната линия на голямото пропукване и преместване на земните пластове.
9
В продължение на една година Японският архипелаг ще се скрие под водата…
Съобщението на японското правителство потресе целия свят, но обикновените японци реагираха на него неочаквано спокойно. Впрочем по-правилно бе тяхното състояние да се нарече духовна опустошеност. Нямаше случай, при който човек с вопли и стенания да изскочи на улицата. Хората слушаха обръщението на премиера към народа и лицата им постепенно изстиваха, като се превръщаха в нищо не изразяващи маски. Вероятно те просто не знаеха какво би трябвало да направят сега. Всичко беше толкова неочаквано и така невероятно.
Само минута след речта на премиера в Япония зазвъняха буквално всички телефони.
Гледа ли телевизията?… Слуша ли предаването?…
Япония потъва… Как така?… Ти какво мислиш за това?… В този случай какво трябва да се направи?… Кажи ми какво трябва да предприема… Ти как си сега?… Ало, ало… Аз съм… Слуша ли новините?… Да, веднага се връщам в къщи. Аз също веднага се връщам, а ти вземи децата от училище…
Колкото и да е странно, никъде не възникна бурно обсъждане или спор. Хората се стараеха да не се поглеждат, грабваха телефонната слушалка или мълчаливо барабаняха с пръсти по масата, с поглед, устремен в пространството.
Като шляпаха в шумолящата пепел, хората със застинали сиви лица бързаха по улиците, които водеха към автобусните и трамвайните спирки. Ще ги докара ли до къщи трамваят, влакът, автобусът, таксито?…