Или докъде е възможно въобще да се стигне?
След изригването на Фуджи земният транспорт беше парализиран от слоя пепел. Снегорини разчистваха улиците. Леките автомобили все още някак вървяха след тях, но техният брой намаляваше — започна да се говори за недостиг на бензин, чийто разход беше взет под държавен контрол и беше строго нормиран.
Извънредното положение, което беше въведено в столицата след Голямото Токийско земетресение и продължи три месеца, беше отменено само преди два месеца, а сега го въведоха отново. При това не само в Токио, а в цялата страна.
— Може би ще се наложи да се внесат известни корекции в разпределението на корабите — докладва началникът на управлението по морски транспорт пред Комисията по евакуация. — След изригването на Фуджи някои от чуждестранните корабовладелци заговориха за отмяна на рейсовете на вече ангажирани от нас кораби под предлог, че във връзка с увеличаващата се опасност профсъюзите ще искат увеличаване на работната заплата. Но всичко това е с цел да се увеличат цените…
— Правителството води преговори с американския президент да ни отдели освен Седмия и Първия морски флот — каза председателят на Комисията. — Събитията се развиха неочаквано бързо и запасите ни от злато, платина и валута са едва три четвърти от набелязаната сума. А и тези корабовладелци… Ще се окажем може би пред огромен дефицит…
— Нищо не може да се направи… — каза друг член на Комисията. — Корабите трябва да се получат на всяка цена. Общият тонаж на търговските кораби на Япония представляват двадесет и шест милиона тона. Това е нищожно малко, за да се превозят сто и десет милиона души. При това голяма част от търговския флот са танкери.
— А как е със самолетите? — прояви интерес председателят на комисията. — Не се ли готвят авиокомпаниите да увеличат цените?
— За сега не, но предполагам, че в най-трудните моменти няма да можем да разчитаме на самолетите — започна отговорникът за превозването със самолети. — Летищата, както знаете, са слабото място на Япония. Само Нарита, Итами, Итадзуке и Читоши са в състояние да приемат огромни трансконтинентални авиолайнери. Но ако започнат земетресения или наводнения, дали ще може да се използуват и тези летища…
— А на какъв брой самолети разчитаме?
— Не знаем още точната цифра, тъй като не са завършени всички преговори с авиокомпаниите… Но аз мисля, че може да се говори за тридесет процента от всички съществуващи в света самолети. Разбира се, светът няма да остане без самолетен транспорт заради нас. Става дума за самолети от гражданската авиация, предназначени за далечни и средни полети, които ще ни бъдат дадени за една седмица, когато настъпи най-критичният момент. Не бива да се забравя и за пропусквателната способност на летищата. За Нарита максимум хиляда излитания и кацания в денонощие, а за Итами — шестстотин. Американците обещават да ни отпуснат стратегически транспортни самолети от ВВС, по-точно някои от гигантите С 5-А. Но за такива машини нашите летища не са пригодени… Така че помолихме да ни отделят повече от средните машини…
— Военноморските сили на Индонезия и правителството на Китай също предложиха своята помощ… Но не можем да възлагаме на тях големи надежди — каза началникът на управлението по морски транспорт. — Съветският съюз още не ни е дал отговор, но според получената информация големият транспортен флот на СССР сега се насочва през Северния Ледовит океан към Тихия… Така че се надяваме скоро да получим отговор.
— Съветският съюз, Северна Корея, Китай… — каза един от членовете на комисията. — Нашите най-близки съседи, а не можем да се евакуираме там, както би ни се искало…
— Много отдавна трябваше да се погрижим за дружбата и културния обмен с тези страни! — силно възмутен удари с юмрук по масата един от членовете на Комисията, представител от опозиционната партия. — Япония още от епохата Мейджи правеше всичко възможно, за да ги превърне в свои врагове. Ту икономическа, ту военна агресия, ту бяхме на страната на привържениците на студената война, като предоставяхме своята територия за военни бази… В общи линии провеждахме типично империалистическа политика. Сами сме си виновни, сами подготвихме съдбата на Япония на азиатско сираче. Дори и в следвоенните години не се замисляхме да възпитаваме младежта в дух на дружба и търпимост към народите на Азия. Така и не преодоляхме своето чувство на превъзходство и високомерие спрямо тях. В интернационалното възприятие на японеца, страните на Азия напълно отсъствуват. Какво представляват съвременните японци? Предварително програмирани за интензивна икономическа дейност животни с огромна кесия, които с презрение гледат на бедните и „непрограмирани“ азиатци. Какво би могло да се очаква от тях, ако им бъде позволено да се преселят в техните страни?