— Моля ви, сега е късно да говорим за това, но наистина Япония винаги се е стремяла да попадне в редицата на „европейските държави“ — съгласи се председателят. — Трябва да си признаем, че в известна степен сме преуспели. А и нашата самоизолация от Азия с нищо не ни е навредила. И освен това, винаги е имало възможност, ако нещо стане, да се скрием на нашите четири острова, да търгуваме и да поддържаме делови отношения с другите страни на земното кълбо, които са отдалечени от нас на няколко десетки хиляди километри. Но в случая тези острови, на които ние бихме могли да се скрием, изчезват…
— Да, в комисиите по евакуиране ще им се пръснат главите — заговори представителят на печата. — Проведе се допитване до населението кой къде би предпочел да се евакуира. Мнозинството посочи Америка, Европа и Австралия. А от Югоизточна Азия предпочитат Хонгконг, Бангкок и Сингапур. Изглежда, тези хора са били там като туристи…
— Не трябва ли да се предприемат контрамерки срещу крайнодесните елементи, които разпространяват клевети срещу Китай и СССР? Преди те говореха, че тези страни се готвят да ни нападнат, а сега внушават на хората, че ако се заселят там, ще бъдат поставени в положението на роби — каза представителят на опозиционната партия. — На такива елементи не трябва да им се предоставя свобода да се развихрят в този отговорен момент! Разбира се, цялата вина пада върху управляващата партия. Въпреки че през последните години няколко пъти се сменя съставът на Кабинета, правителството винаги с прекомерно усърдие поддържаше антикомунистическата политика на САЩ и мълчаливо одобряваше психологията и действието на подобни типове.
— Този въпрос вече е обсъждан на високо равнище — каза председателят. — Безусловно необходимо е да се вземат мерки по отношение на крайнодесните елементи, но не бива да се нарушава и конституцията…
— В същност нито една страна не допуска такова раздухване на клевети спрямо другите държави, както Япония. Тя е съвършено лишена от усещането, че е член на международна общност — забеляза представител на дипломатическите среди, който беше член на Комисията от управляващата партия. — Няма ли избирането на мястото за евакуация да доведе до безредици? Невъзможно е при създадената ситуация да се избегне принудителното разпределение.
— Нищо друго не ни остава, освен да втълпим на нашите сънародници, че това не е екскурзия, а евакуация за спасяване на живота — намръщи се председателят. — Но по същество! Моля да продължим с доклада.
— Въздушният транспорт при най-идеални условия за десет месеца ще може да извози десет милиона души на разстояние пет хиляди километра или двадесет милиона на две хиляди и петстотин километра — продължи да докладва отговорникът за въздушния превоз. — Но повтарям, само при идеален вариант. До този момент не е известно дали нашите летища ще са в състояние да работят.
— Положението на летището в Осака ви е известно, но и Нарита си има своето слабо място — отбеляза началникът на управлението за гражданска авиация. — Това е горивото. Нефтопроводът от пристанището Кашима е пострадал силно от земетресението и само три четвърти от него е възстановен. А ако силните земетресения продължават, ще се наложи да се извозва гориво по въздуха. Трябва да се има предвид, че и вътрешните водни пътища излизат от строя. Най-слабото място на отдалечените от морските пристанища летища е, че горивото не може да бъде доставено непосредствено от танкерите.
— Не е по-добро положението и с морските пристанища — каза началникът на управлението за морски транспорт, — вече тридесет процента от оборудването на пристанищата по Тихоокеанското крайбрежие са излезли от строя, а по крайбрежието на Японско море е парализирана една десета от пристанищата. Ако процесът на пропадане на Тихоокеанското крайбрежие и издигането му откъм Японско море продължава със същите темпове, в продължение на четири месеца оборудването по всички пристанища в страната ще стане негодно за използуване. Тогава трябва да се разчита само на товарене в открито море. А колко народ ще може да се извози с лодки до корабите?…
— Необходими са десанти кораби — каза председателят. — Нищо друго не ни остава, освен да се обърнем към Морските сили за самоотбрана и към командуването на военноморските сили за самоотбрана и към командуването на военноморските сили на САЩ. Сред десантните има и огромни съдове, с водоизместимост две хиляди и петстотин тона…