— Къде? В провинция Гуандун?
— Не, в провинция Цзянсу. На остров Чунминдао до устието на река Янцзъ се водят подготвителни работи за евакуационни пунктове.
— Остров Чунминдао? — Наката замислено се загледа в пространството.
— Да, какво има?
— Според мен е срещу Усуна.
— Да, и какво от това?
— Не, не нищо — каза Наката. — А как е със Съветския съюз?
— Както предполагахме. Приемат в Приморския край. Изясни се, че южната част на Сахалин и Курилските острови също ще пострадат. И там се извършва евакуация с пълна пара… Така че не можем да се надяваме да получим голям брой кораби оттам.
При ООН беше създаден Комитет за спасяване на Япония, който най-после започна своята работа.
Наистина, под егидата на секретариата на Генералния секретар на ООН за оказване помощ на бежанците вече нещо беше направено. Беше организиран Комитет при Генералната Асамблея, в който заедно с великите сили влизаха седемнадесет страни, които представляваха различните райони на земното кълбо. За Председател беше избран представителят на Танзания, господин Нбайон, член на икономическата комисия към ООН за Африка и бивш член на икономическия и социалния съвет на ООН. Негови заместници бяха представителите на СССР и САЩ. За секретар беше избран представителят на Малта. Като членове на Комитета наред с представителите на европейските страни имаше и такива от азиатските страни — Индонезия, Йордания и Бангладеш. За това се беше погрижил Генералният секретар на ООН доктор Бин. Той считаше, че развиващите се стани, в паметта на които все още бяха свежи спомените за собствените страдания, ще съумеят да окажат на Япония морална поддръжка, което ще бъде не по-малко ценно, отколкото материалната помощ на големите държави.
Основна задача на Комитета беше провеждането на преговори с правителствата на различните страни за приемане на японските бежанци, с други думи — на тези преговори, които до този момент Япония водеше самостоятелно. Като консултант беше привлечен и вицеадмиралът от военноморските сили на САЩ, Браунбергер, специалист по морския и въздушния транспорт. В състава на Комитета наистина без право на глас, влизаше и Япония, която се представяше от специалния съветник по международните и икономическите работи господин Хачирота Нодзаки и докторът на математическите науки господин Сакихира Коконоги, бивш аташе на ООН по въпросите на науката. На този пост той се занимаваше с проблемите на атомната енергия и суровинните ресурси.
Почти веднага Комитетът се сблъска с изключително сложния и деликатен въпрос за разпределянето на бежанците по страни. На първото открито заседание представителят на Канада господин Понсон предложи като работна хипотеза да се използува принципът за „пропорционално разселване“. Или с други думи, той предлагаше да разпределят японските бежанци пропорционално на числеността на населението на всяка страна. Сто и десет милионното население на Япония представляваше две цяло и осем десети процента от населението на целия свят, което е четири милиарда. Следователно всяка страна трябва да приеме такъв брой бежанци, който да представлява две цяло и осем десети процента от населението й. При това в зависимост от конкретното положение може да се допусне един процент отклонение.
Това предложение беше характерно за господин Понсон, който в Канада, а след това и в ООН се занимаваше със статистическо изчисляване на продоволствията. То срещна решителен отпор от страна на малките и развиващите се страни.
— Сред представителите на малките по площ страни преобладаваше мнението, че разпределението трябва да се извърши не механично, а с изследване на конкретните условия: климат, начин на живот, вътрешно положение и икономическа мощ на страната.
Една от причините, повод за възражението на развиващите се страни, беше, че предложението се внася именно от Канада, която всяка година приема по сто и няколко хиляди емигранти. При доста малка гъстота на населението, тя разполага с огромна територия на Американския континент. Нейната площ е почти десет милиона квадратни километра. Наистина около три четвърти от територията й се смята за необитаема поради суровия климат. При пропорционалното разпределение Канада трябваше да приеме само седемстотин хиляди бежанци и съществуваше мнение, че това е твърде малко, като се има предвид площта на обитаемата територия и величината на националния доход на глава от населението. При непосредствените преговори с японското правителство Канада беше вече изявила готовност да приеме един милион и половина бежанци. По този начин на основата на своето предложение Канада два пъти превишаваше полагащата й се норма, с което подчертаваше своето „морално превъзходство“ пред другите страни.