— Това би бил идеален вариант — каза председателят Нбайон, — но в такъв случай ние просто няма да сме в състояние да се вместим в рамките на срока. По-късно вицеадмирал Браунбергер ще сподели с нас своето мнение по този въпрос. Аз бих искал да ви запозная с някои цифри. В резултат на двустранните преговори Япония е получила съгласие от осемнадесет страни да приютят двадесет милиона японски бежанци. Днес в света живеят повече от милион японци. В този брой влизат както лицата, които са заминали по-рано, така и тези, които са успели да се евакуират преди определената дата. На териториите, които Япония управлява по мандат на ООН, се предвижда да се преселят пет-шест милиона души. Ако се прибавят и тези милион и половина японци, преселването, на които е предвидено върху земи, получени от Япония като нейна собственост или наети по легален път в чужбина, се оказва, че е намерено място само за тридесет милиона души. Как и къде ще бъдат разпределени останалите, все още не е решено. Разбира се, след бързата им евакуация те ще могат да се преселят за постоянно местожителство в други части на света. Проблемът в случая е именно получаването на разрешение за тяхното постоянно местожителство. За тези тридесет милиона е намерено само място за евакуация. И нищо повече. Нито една държава все още не е дала отговор на въпроса за постоянно жителство. Нашият комитет по най-бърз начин или по-точно за пет-шест месеца трябва да проведе преговори с всички страни по света, за да се осигури евакуацията на останалите осемдесет милиона души. А след това ще се заемем с въпроса за постоянното местожителство на всичките сто и десет милиона.
— Вие представяте ли си пред какъв проблем ще бъде изправена страната, която временно ще приеме бежанците, ако евакуацията се затрудни — като смръщи вежди, заговори представителят на Йордания, господин Тсукан. — Неприязън от местното население, нищета в лагерите за бежанци, възможност за епидемии, вълнения, престъпления, стълкновения с административните власти…
Представителят на Бангладеш може би искаше да вземе думата, но го изпревари вицеадмирал Браунбергер.
— Аз искам предварително да кажа нещо за това — започна той. — След края на Втората световна война като лейтенант бях изпратен да репатрирам японци от Китай. Трябва да отбележа, че японците в подобни ситуации се държат много смирено и са напълно управляеми.
— Да, ако не са въоръжени, не създават грижи — съгласи се представителят на СССР Деникин. — Те се справят сами с всички възникнали помежду им недоразумения…
— Но като се съди от опита на последната световна война, на целия свят е известно, че японците невинаги са мирно настроени — намеси се господин Ардзьо, представител на Индонезия. — Това е много сплотен и енергичен народ… Решено ли е какво ще стане след евакуацията с Японските сили за самоотбрана? Надявам се, че въоръжени отряди от самоотбраната няма да съпровождат преселниците до мястото на евакуацията.
— След определен етап от евакуацията те ще преминат под командуването на щаба за спасителни операции към ООН. Има мнение, че сега Съветът за сигурност може да използува японските отряди за самоотбрана за поддържане на реда, но при задължително условие: на поста командуващ трябва да бъде назначен военен, посочен от ООН — съобщи Генералният комисар на ООН, господин Спопулос.
— Каквото било, било, сега не е време да се страхуваме от Япония, а да я спасяваме! — страстно и убедено каза председателят Нбайон. — Смятам, че трябва да спрем вниманието си върху предложението на господин Понсон. То може да се приеме като начална точка в нашата работа. Сега не засягам чисто аритметичната страна на това предложение. Господа, в случая се говори не за бедствие, предизвикано от стълкновение на противоречиви интереси. Това не е явление, за което с чиста съвест можеш да кажеш: „Каквото си посял, това ще пожънеш“. Това е огромно природно бедствие, което трябва по един или друг начин да трогне цялото човечество. Става дума за грамадна територия от триста и седемдесет хиляди квадратни километра, на която японците, един от най-способните и трудолюбиви народи в света, в продължение на многовековната си история със собствен труд са създали и трупали несметни богатства, възлизащи на трилиони долари. И тази територия с нейните несметни богатства ще бъде напълно разрушена и ще изчезне. Организацията на обединените нации неведнъж се е озовавала пред лицето на страшни стихийни бедствия, когато се е изисквала международна помощ за пострадалите. Земетресението в Гърция, тайфунът в Бенгалия, нашествието на прелетни скакалци в Сирия, а напоследък и силните земетресения в Перу и Никарагуа… Но сега става дума за невиждано, небивало в историческия опит на човечеството бедствие с невероятни мащаби, ако не се смята, разбира се, легендарната Атлантида. И за щастие на човечеството това бедствие се извършва, както са определили специалистите, в ограничен участък от Далечния Изток. В същото време такова природно явление става и своеобразно изпитание за цялото човечество. Действена помощ на пострадалите може да се окаже само ако всички народи по света обединят своите усилия. Естествено ние ще вземем предвид различията в условията, в националния доход, сложността на вътрешните проблеми на всяка страна. Но, повтарям, народите на света са длъжни да се обединят, както се обединиха за решаването на въпросите по ядреното въоръжаване, завоюването на космоса и мирното използуване на океана. Ние преди всичко трябва да изработим единна позиция. А тогава вече всеки народ, в зависимост от своята територия и географско положение, ще окаже помощ. Аз мисля, че именно от тази позиция ще трябва да се занимаваме с въпросите за разпределяне на бежанците…