Такава беше горещата реч, която съответствуваше на характера и жизнения път на този човек, който като млад бе работил в органа на Африканското единство в Адис Абеба като представител на Мозамбик. Всичко го слушаха с дълбоко внимание. Той продължи:
— Най-главното е веднага да пристъпим към работа. На мен ми се иска да достигнем до единство в нашите възгледи върху този проблем, който е световноисторическо, общочовешко и нравствено изпитание за всички, а не беда само за народа от Далечния Изток…
Речта на председателя беше прекъсната от слаб зумер. От пневмотръбата изскочи лист хартия и падна върху масата до Генералния секретар. Господин Спопулос бегло го погледна и го предаде на председателя, който се усмихна и каза:
— Извинете, принуден съм да се отклоня. Пристигна първото предложение след създаването на Комитета. Правителството на Монголската народна република е готово да приеме петстотин хиляди японски бежанци, а в зависимост от обстоятелствата — много повече…
В залата се разнесоха аплодисменти, разбира се, не толкова бурни.
— Да, Монголия има площ повече от един и половина милиона квадратни километра, а населението й е около милион и триста хиляди. В момента те усилено развиват промишлеността си и ще са им необходими японски инженери…
— Също така се получи съобщение и от представителя на Южна Корея. То е адресирано до Генералната Асамблея и нашия комитет. Моля да се разгледа въпроса дали е възможно бедствието да окаже някакво влияние върху Южния край на Корейския полуостров — каза председателя, като разглеждаше втория лист. — В близките дни ще обсъждаме и този въпрос.
Той погледна следващото листче и се намръщи:
— Извинете, но това е бележка от председателя на Замбия, която е адресирана лично до мен…
11
Ако на световната авансцена енергично и вдъхновено се трудеше специалният комитет, създаден от Организацията на обединените нации, зад кулисите действуваха други сили, за които средствата за масова информация не съобщаваха нищо…
Звъняха директните телефони на правителствените глави в Москва, Вашингтон, Пекин, Париж, Лондон… С нищо не привличащи вниманието дипломати и военни се носеха на самолети от континент на континент. „Димни завеси“, намеци, сондажи, а заедно с това и преки изявления на пресконференции — всеизвестната дипломатическа техника бързо беше хвърлена за изясняване намеренията на едната и другата страна.
Какво влияние ще окаже изчезването на Япония върху Далечния Изток и в целия свят? Няма ли да се наруши равновесието на силите? В случая ставаше дума за изчезването на страна, която е оказвала не малко влияние върху хода на съвременната история.
Съединените американски щати, Съветският съюз и Китай се заеха поотделно с изучаването на възможните щети от земетресения и цунами в източната част на Азия, особено на Корейския полуостров, в Приморието, по крайбрежието на Жълто и Източнокитайско море и около остров Тайван. Естествено засили се оживлението около лицата, които бяха най-добре осведомени за настъпващите промени. В главния щаб на „програма Д“ започнаха да изчезват различни документи или някой от сътрудниците беше повикван от време на време в залата на хотел „Н“ на поверителна беседа, за да се получи необходимата информация. По коридорите на сградата на Силите за самоотбрана непрекъснато сновяха чуждестранни кореспонденти, дори и дипломати. Разбира се, надписът „За външни лица входът е строго забранен“ не ги спираше. Стигна се дотам, че заедно с документите изчезна и един сътрудник от Главния щаб. А след това „се изпари“ и младият географ.