По решение на Генералната Асамблея Замбия, опорният пункт на националното движение в Южна Африка, заедно със съседна Танзания пристъпи към разработване на план за преместване на голям брой японски бежанци в Намибия. Този план преследваше две цели — хуманен дълг и да предостави на развиващата се страна добре обучени специалисти…
— Аз мисля, че този въпрос трябва да се обсъди във вашия съвет — каза председателят Нбайон, като се изправи. — Ще се постараем да го включим в дневния ред и на комитета. Трябва да разгледаме този въпрос и с Генералния секретар.
Изведнъж в хола се разнесе шум. Хората бързаха към изхода.
— Какво се е случило? — попита Нбайон служителя, който минаваше край него.
— В шест часа започва предаването чрез спътник. Директно предаване от Япония. Самият Ед Хоркинз се е насочил към мястото на събитието. Казват, че ще бъде нещо потресаващо…
— Да отидем ли и ние? — Китова направи няколко крачки в същата посока, в която вървяха и другите.
— Почакайте — Нбайон хвана съветника за ръкава, — погледнете…
В ъгъла на хола, накъдето посочи председателят, видяха дребен джентълмен от източна раса, с прошарена коса, който се отдели от потока и се загледа в кървавочервения нюйоркски залез.
— Господин Нодзаки, специален член на нашия комитет — прошепна Нбайон със своя плътен, нисък характерен за африканец глас. — Поставете се на негово място! Сега потъва неговата родина. Територията, на която са живели неговите деди и прадеди. Планините, джунглите, степите на Япония, където спят духовете на неговите прадеди, всичко изчезва… И домашни животни, и птици, и зверове… Къщи, села, Токио, гробове… маймуни и хипопотами…
— Нима в Япония има маймуни и хипопотами? — промърмори съветникът Китова. Гласът му прозвуча печално и съчувствено…
— На този стар човек му е тъжно — каза Нбайон, като постави ръка върху рамото на съветника. — Сега неговите съотечественици се мятат, измъчени от страх… И чакат… Чакат… Майки… Деца… А той е длъжен да се взира в това на екрана в тихия, спокоен град, в комфортната заседателна зала… Да гледа как всичко загива. Наред с търговските реклами…
— Вие сте съвършено прав — съгласи се Китова. Телевизорът е една кутия, годна само за развлечения. Само за филми, комедии, но за репортажи от мястото на трагическите събития! В нашата страна възникна въпросът дали си струва да се предават речите на президента по телевизията. Обсъжда се дали гражданите са способни напълно да възприемат речта на президента, когато той говори от телевизионния екран…
— Хайде да отидем при него — предложи председателя, като видя как старият Нодзаки изтри очите си и скри носната кърпа в джоба. — Само че без да го утешаваме. Той е мъж. Ще го питаме за мнението му за нашия проект.
Когато приближиха към стоящия до прозореца старец, се дочуха гласове:
— Кое място, казвате, потъва?
— Не помня точно, но може би Шикоку.
Япония потъва
1
Първата гигантска катастрофа стана на тридесети април в пет часа и единадесет минути сутринта в района Кинки. В този ден за първи път в историята на сеизмичните наблюдения в западната част на Атлантическия океан беше отбелязано нов тип, непознато досега земетресение, което получи названието „земетресение със свръх обширен епицентър“ „Златната неделя“, така се наричат в Япония последните дни на месец април. Хората се стремят към слънцето, към пролетната зеленина, и на големи компании излизат сред природата. Всичко прелива от радост… Това се предава от година на година. Така е било и миналата година. А сега…
Изнурени, измъчени, бледи от страх и глад хора в една безкрайна върволица денем и нощем вървяха по пътищата. Носеха на гърбовете си малки деца, почти бебета, а по-големите водеха за ръка. Влачеха и домашна покъщнина, оскъдна, само това, което са могли да грабнат в бързината. Всички се стремяха към сборните пунктове. Беше забранено да се ползуват собствените автомобили. Бежанците бяха извозвани в строго определен ред с малотонажни кораби, по железопътни линии, с автобуси, товарни автомобили и таксита. Транспортът работеше денонощно, като превозваше народа от сборните пунктове към летищата и пристанищата. А земята се тресеше и тресеше… Ставаха срутвания и пропадания на земните пластове. Булдозери разчистваха пътя. От тридесетмилионното население на шестте префектури на областта Кинки до тридесети април бяха евакуирани по воден и въздушен път в чужбина три и половина милиона души. Почти всички нови летища бяха вече залети с вода и старото „Итами“ героично понесе върху себе си основното натоварване. От земетресението там бяха пострадали много писти и диспечерския радиолокатор, но благодарение на самоотвержената борба всичко беше възстановено до първи април. И летището вече беше в състояние да приема тежките трансконтинентални самолети. „Итами“ успя да събере целия персонал от закритите вече летища на Западна Япония и от трети април да премине на двадесет и четири часов режим на работа. Броят на излитанията и кацанията за ден достигнаха петстотин.