Настъпи объркване и в плана за евакуация по море. Пристанищата едно след друго излизаха от строя. В Осака районите Конохана и Тайсьо се оказаха изцяло под водата. Потъна и пристанището Бентен. Океанските кораби трябваше да хвърлят котва в горните течения на реките Адзи и Шиньодо или в пристанището на град Сакаи. В префектурата Хього оцеля само старото пристанище в Кобе, а край останалите трябваше да се изградят понтони. Особено силно пострадаха пристанищата в префектурите Вакаяма и Мие. Тяхната пропусквателна способност сега бе само една десета от предишната. И въпреки това извозването на бежанците се извършваше денем и нощем, с помощта на десантните кораби на Силите за самоотбрана и на американската армия, на шлеповете и дори на надувните лодки. При това се използуваше цялата брегова линия и устията на множество реки. В крайна сметка само за месец беше евакуирано население, което наброяваше три милиона и двеста хиляди души. Това вече се доближаваше до заплануваната норма. Смяташе се, че за десет месеца районът Кинки ще се справи със своята задача. Но евакуационните работи на спасителния щаб „Кинки“ продължаваха с неотслабващо напрежение, за да може през месец май да се надмине този брой. Освен това същият щаб трябваше да евакуира и част от населението на префектурите Окаяма и Токусима. Като се имаше предвид и намаляването на възможностите за транспортиране по въздуха в периода на дъждовете през юни, както и затрудненията за всякакъв вид транспорт поради тайфуните през август-септември, през останалото време евакуирането трябваше рязко да се засили.
На тринадесети април на разсъмване, както и през останалите дни хората на които беше ред да се евакуират, на тълпи отиваха до летищата и до пристанищата. А тези, чийто ред все още не беше настъпил, спяха тревожен сън, събрали най-необходимото, и бяха готови всеки момент да тръгнат.
Един след друг огромни автобуси и товарни автомобили се приближаваха към Осакското летище. Хората мълчаливо излизаха от тях, също така безмълвно заставаха на дълга опашка за регистриране и изчезваха в зданието на летището. Малките деца спяха на гърбовете на майките си, а по-големите се радваха на предстоящото пътешествие.
Такава атмосфера цареше на пристаните Сума, Микаге и Убодзаки в пристанището Кобе, в устията на реките Йодо, Адзи и в пристанището Сакаи. Бежанците се качваха на японски, американски, английски, гръцки, панамски, шведски кораби… Това бяха не само пътнически и товарни кораби, но сред тях имаше и набързо преустроени шлепове. В контейнеровозите вместо контейнери се товареха капсулни къщи… Използуваха се всички пристанища — и постоянните, и плаващите. Вече готовите да потеглят в открито море кораби надаваха продължителен басов рев и като оставяха дълга пенеста следа след себе си, се насочваха по водния път Кии. Резките сирени на сновящите между тях буксирни катери разкъсваха прохладния утринен въздух.
Минаваше пет часът и десет минути сутринта, когато на летището в Осака от югоизток се появи „Боинг 707“ на авиокомпанията „Сабена“. В същия момент на северозапад излетя и ДУ 8–62 на компанията KLM, а около пистата за излитане чакаше реактивният гигант „Пан Американ“, който трябваше да излети след приземяването на самолета на „Сабена“. Върху пистите за излитане рулираха ДС–8 на „Никко“ и „В–707“ на „Луфтханза“, а по пистите за приемане беше започнало кацането на три самолета едновременно. Беше шумно от многото развълнувани хора.
Самолетът на „Сабена“ безпрепятствено се приземи. През стъклената стена на летището добре се виждаше как той като стрела се понесе по пистата за кацане.
И в този миг хората, които гледаха през стъклото, забелязаха как в тежкото сиво небе избухна нещо ярко. От заливите Сума и Кобе, а също така между Кобе и Осака това избухване се видя много по-ясно. По целия южен хоризонт от изток на запад пробягна огнена дъга. В следващия миг тя се превърна в яркосветеща завеса, която обхвана цялото небе. Последва и второ избухване, трето… На техния фон ясно се очертаха силуетите на планините Конго, Кацураги, Нидзе, както и отдалечените планини на Кюшю, а дори и Шикоку и Авадзи. Тук-там ярката завеса се прорязваше от зелени и виолетови зигзаги.