— Земетресение! — извика някой в чакалнята.
Колебанията от първата, вертикалната вълна вече стихваха, когато отново забумтя и дойде втората, хоризонталната вълна. Струваше им се, че диспечерската кула на летището се люлее върху огромен диск.
Епицентърът на това чудовищно седем бално земетресение, което обхвана Кинки, Шикоку и централната част на Кюшю, се оказа на много места — в залива Исе, в горното течение на река Китаяма, на полуострова в пролива Кии, в залива Тоса, в пролива Бунго, в района Кобаяси на префектурата Миядзаки. В историята на земетресенията такова нещо още не се беше случвало. Отначало специалистите, които обработваха данните от сеизмичните станции, останаха в недоумение: мястото на епицентъра се разпространяваше. По-късно се изясни, че епицентровете на това земетресение се намират на една линия по протежение на шестстотин километра, почти на целия десен отрязък между залива Исе и южната част на Кюшю. Изглежда, че избухването на един от тези епицентрове е послужило като тласък за верижна реакция. Веднага след земетресението в тези райони мина цунами, височината на която достигна няколко десетки метра. Силно пострадаха почти всички крайбрежни градове. Големи бяха и щетите, причинени на изхвърлените на брега кораби. Броят на загиналите и безследно изчезнали хора достигна два милиона. Особено много бяха жертвите сред евакуираните в района на залива Осака, Тоса, и по крайбрежието Миядзаки, тъй като земетресението съвсем неочаквано беше застигнало хората по време на качването им на корабите. Най-страшни разрушения бяха станали по прекия път на цунами. Вълна с четиринадесетметрова височина се сгромоляса върху южния бряг Авадзи, върху град Када, върху Кюшю и град Наруто на Шикоку. След цунами почти нищо не бе оцеляло от Томогашима, Када, Фукура и Наруто. Градовете Вакаяма и Токушима бяха не само наполовина отнесени от цунами, но и наводнени. Морската вода не отстъпваше, стоеше на един метър височина. Трудно беше да се изчислят щетите на пострадалите градове. От транспортната мрежа имаше само останки. В резултат на това земетресение или по-точно на катаклизма на земната кора, почти всички морски пристанища или летища излязоха от строя.
Това необичайно земетресение в Централния тектоничен район беше наблюдавано от начало до край от американската орбитална лаборатория MOS–3. Нейният екипаж се състоеше от четирима души. Тя беше пусната под ъгъл шестдесет градуса спрямо екватора спрямо няколко дни преди земетресението и премина над Японските острови от североизток към югозапад. В плана на работата на лабораторията бе залегнала задачата да се наблюдават измененията на земната кора около Япония. Като премина над Тихия океан, който вече просветляваше, MOS–3 прелетя над Япония на височина сто и двадесет километра и се завъртя по посока на все още скритата в сутрешния сумрак Югоизточна Азия. Двама от членовете на екипажа спяха, а третият, плътно прилепнал до илюминатора, разглеждаше с бинокъл Фуджи, която беше променила очертанията си и все още димеше след последното земетресение и изригването на вулканите от Централната планинска верига, очертана с огнени езици. Когато лабораторията премина над откритото море Еншю, видимостта се влоши. Сутрешните лъчи на слънцето падаха косо към земята в посока на полета. Астронавтът свали бинокъла и включи цветния ноктовизор с телеобектив.
Щом на екрана се появи контрастното цветно изображение, той учудено го гледа около минута, а след това потупа дежурния по рамото.
— Слушай, нещо става в западната част на Япония.
На екрана се появи релефът на местността от залива Исе до южния край на полуостров Кии. Без да става от мястото си, дежурният разшири кръгозора на ноктовизора и едновременно с това натисна превключвателя на камерата на видеомагнетофона.
— Какво става? — със сънен глас попита третият.
— Не разбирам, но има интересни промени — отговори дежурният. — Събуди Пат. Помагайте! Как само се променя цветът на морето!
Пат стана и се зае да регулира контрастността на ноктовизора. На черно-зелената морска повърхност се появиха някакви синьо-зелени петна. Те бързо се преместиха в две посоки — на изток и на запад. Носеха се над открито море покрай Кюшю и достигнаха до нос Мурото, който сега се появи в ъгъла на екрана. Постепенно петната се разпространиха към Тихия океан. След това станаха неясни и там, където избледняваха съвсем, се появиха нови, ярък син цвят.