— Задръжте на шестнадесет милиметра! — дежурният включи автоматичния фотоапарат за непрекъснато снимане. — Снимайте на цветна и черно-бяла лента. Джими, ти работи през илюминатора!
И четиримата се хвърлиха към апаратурата. Автоматичните прибори работеха непрекъснато, но и с тях ставаше нещо странно.
— По дяволите! Какво им е? — изруга Пат, като търпеливо се стараеше нещо да регулира. Стрелките на уредите трескаво трептяха около червеното деление. — Всички са се разбеснели — и гравитометърът, и магнитометърът. Бил, да извикам ли надводната станция?
— Да, „Лафайет“ трябва да бъде някъде под нас. Предупреди я да внимава, ако се доближава до брега.
— А! — възкликна този, който наблюдаваше с бинокъла. — Започва! Япония се разчупва!
Бил се закова до екрана на ноктовизора, а дежурният не снемаше очи от поставените на пода на лабораторията уреди. Пат, който се готвеше да влезе в теле връзка с „Лафайет“, с бинокъл в ръце се отдели от пода и заплува към илюминатора.
Всеки от своето място видя едно и също нещо. Контурите на южната част на остров Шикоку и полуостров Кии ясно изпъкнаха между разкъсаните облаци. Те изведнъж притрепериха и започнаха да се разтварят. Върху яркосинята морска повърхност се появиха бледи петна. Броят им се увеличаваше и те се подреждаха в една линия, която се простираше от изток на запад. По морската повърхност, сякаш от внезапен удар премина малка гънка и в същия момент около няколко от петната бавно започнаха да се издигат тъмни вълни.
— Цунами! — едновременно извикаха двамата астронавти, които провеждаха наблюдението от илюминатора.
— Погледнете! Релефът на южната част на Япония се измени… Или греша? — каза този, който гледаше в телескопичния визьор на автоматичната тридесет и пет милиметрова камера за непрекъснато фотографиране.
— Пат, свържи ме със станцията! — с пресипнал глас каза дежурният, който внимателно следеше главозамайващо бързата промяна на цветосъчетанията на ноктовизора. — Докладвай, че Япония е започнала да потъва.
Действително, цялото южно крило на срива, който започна в района на река Кино-гава, в северната част на полуостров Шима и се простираше през река Йошино към префектурата Ехиме, бавно се преместваше. Устията на двадесетте залети от цунами реки постепенно се разширяваха. Южните краища на остров Шикоку и полуостров Кии, като разклащаха от основите до върха своите планински вериги, започнаха бързо, със скорост метър и половина, дори два метра в час да се преместват в посока към Тихия океан. Остров Хоншю, който не се виждаше от орбиталната лаборатория, „припълзя“ на югоизток. Преместването на неговата южна част по продължение на срива в централния тектоничен район беше толкова стремително, че самото разпукване се виждаше с просто око. При това разкъсване проникваше морска вода и ширината на реките Йошино и Кино-гава все повече и повече се увеличаваше. А по пътя на приплъзващото се на югоизток крило на разчупването с невиждана скорост се извършваше потъване на шелфа. Стотици километри суша потъваха със скорост няколко метра в час. Няколко часа след започване на земетресението изцяло изчезнаха под водата нос Оваса, Кумано и Шинмия. Морето се издигна до подножието на водопада Начи. Нос Мурато и Ашидзури се срутиха и повече от половината изчезнаха под водата. Техните върхове, като се превърнаха в отделни островчета, продължаваха да потъват. Южната част на централния тектоничен район с леко издигнат северозападен край потъваше в морето, като се приплъзваше по континенталния склон.
Преместването на северната и на южната част на централния тектоничен район се разпростираше до централната част на Япония, където бе станало земетресение от средна степен. В десет часа и четиридесет и седем минути сутринта на същия ден бе започнало голямо земетресение в района Токай, което обхвана района от Еншю до река Фуджи. В резултат се образува гигантско пропукване и преместване на пластовете, които започнаха от основата на полуостров Ацуми през северната част на езерото Хаманако до река Фуджи на север. Вертикалното преместване на почвата достигна два метри и четиридесет сантиметра, а хоризонталното — пет метра.
Възникналата в откритото море Еншю цунами, със седемметрова височина на вълните, навлезе в залива Суруга и почти изцяло заличи градовете Нумарадзу и Фуджи. По-нататък се устреми към пропаданията на почвата, които се бяха получили при пресичането на линията на огромното разчупване и линията на преместването на централния тектоничен район, и достигна със своите белопенни зъби до южните покрайнини на град Фуджимия.