— Нека злобее. Нищожество — спокойно отговори Наката и натисна копчето на магнетофона, откъдето изскочи касета. — Приложи я към секретния доклад до председателя на комисията. Нека изслуша нашия разговор. Няма ли съобщение от Р–6 и Р–7?
— Има само от Р–7 — отзова се сътрудникът от ъгъла на стаята.
— Когато се свържете с Р–6, повикайте Катаока. А какво става е Р–7? Ще могат ли да предадат изображение?
— Изглежда, че имат спънки с ретранслационния вертолет. По CBS чрез спътник ще започне предаване с двучасово закъснение. Сега на мястото на събитията на вертолет се намира Ню-йоркският телевизионен коментатор Хоркинз. И нашата програма „Ен-Ейч-Кей“ ще предава. Да гледаме ли?
— Казваш, с два часа закъснение? А в Америка сега е златно време за гледане на телевизия — Наката смръщи вежди, отпи от изстиналото кафе и си погледна часовника. — А в Западна Европа е нощ. Хвърлили са толкова пари напразно…
— Стотици милиони ще гледат — каза телепистът, като запали цигара. — Спектакълът на века… За тях… А за нас е въпрос на живот и смърт.
— Ами… — закърши пръсти Наката. — Когато при нас беше тихо и спокойно, ние също с любопитство гледахме настрани… Дай да си дръпна! — Наката протегна ръка и като взе цигарата от телеписта, стана.
— Веднага включете всички данни от наблюдателните пунктове в компютъра. Ако се свържете с Катаока, не прекъсвайте връзката, докато не се върна. Аз ще си взема един душ, за да се поразсъня.
Телепистът, на когото Наката грабна цигарата, го изпрати с поглед.
— За него говорят, че е много способен, но на външен вид съвсем не ми прилича на учен.
— Да, казват, че в студентските си години бил шампион по ръгби — обади се някой от ъгъла на стаята. — От него би излязъл добър детектив, разнищва всяко нещо…
Започнаха да постъпват данни от наблюдателните пунктове. В стаята шумът се усилваше. Стана земетресение от трета степен, но на такава дреболия никой не обръщаше внимание. Пукнатината, която се беше образувала в стената по време на голямото земетресение сега все повече се разширяваше.
Сред досадния писък на радиосигналите се чу зумерът за спешно повикване. Този гръмък звук сега се оказа необикновено тих. Върху цветната светеща карта на Япония се очертаваха три яркочервени точки на север от централния район…
— И Мацумото… Взрив на върха Норикура. Започна изригването по върховете Яке-гатаке, Футо-гатаке… — каза радистът, като приемаше спешното съобщение. — Седем часът и четиридесет и пет минути… От Нагано… Взрив в района на планината Такацума… От западния склон започна да избива пара… Осем часът и три минути…
— Планината Такацума ли? — в пълно недоумение попита Юкинага.
— Неочаквано бързо… — дочу възклицанието му влезлият отново в стаята Наката и погледна към картата. — Естествено ние знаехме, че там все някога ще започне нещо, но… двете страни на голямото разпукване по реката Итон… Преместването в хоризонтална посока достигна почти двадесет метра… Населението там вече е евакуирано…
— Но — с пресипнал глас поде Юкинага, като гледаше разсеяно червените огънчета върху картата — това може да повлече след себе си…
Отново избръмча зумерът. На картата в североизточната част на Япония светнаха две червени точки.
— От Мориока съобщават… Започнало е изригване на планината Ивате… И на прохода Кома-гатаке… — тихо съобщи радистът.
Юкинага сякаш не чуваше. Той стоеше като застинал пред екрана.
Картата на Японските острови, цветна, светеща, с неясните си очертания му приличаше на дракон. Върху хребета на централната планинска верига сякаш пулсираха огнища на злокачествен тумор. Това бяха яркочервени петна, които предупреждаваха за опасност от изригване и изменения в земната кора. Бреговата линия съвсем беше променила очертанията си. Над синевата по всички пукнатини пробягваха светлочервени линии, които се простираха по Централния тектоничен район — от полуостров Кии през остров Шикоку. Набъбваше червената линия на великия разлом. На островите, разположени на югозапад, на Кюшю, в централната част, на Хокайдо, в Централната планинска област. В планинската област на Канто като капки кръв трептяха алени точки. И в южния край на Канто над почти напълно изчезналите под водата острови Идзу не изгасваха кървавите точки на изригващите вулкани.
Драконът боледуваше.
Неговата глава, шия, гръд, лапи се разяждаха от смъртоносна болест. А вътрешността му гореше от нетърпима горещина. Той се задъхваше, кръвта му изтичаше. Гърчеше се от болки. Неговото гигантско тяло, дълго две хиляди километра и с площ триста и седемдесет хиляди квадратни километра, се гърчеше, агонизираше и краят не беше далече. А от морето, носена от сини вълни, се надигаше студената смърт…