— И няма ли да ме вземе? — Масуко изплашено повдигна лицето си към Онодера. — Не искам да оставам на тази страшна планина. Не мога да направя нито крачка Ще ме качите ли във вертолета?
— Не — каза той и като отстрани момичето, се обърна към вертолета. — С него ще отлетят само болните и ранените.
— Но нали може да вземе още един човек. Моля ви! Много ви моля! Навярно вие тук сте най-главният!
— Не може… — поклати глава Онодера и махна с ръка. — Скоро ще пристигне спасителният…
Масуко сякаш не чу последните му думи. Тя се изплъзна от ръцете му и с истеричен вик се втурна към вертолета, чиято перка се въртеше все по-бързо и по-бързо.
— Стойте!… Моля ви!… Вземете ме!…
Онодера инстинктивно дръпна Масуко за яката на горната й дреха. Лека като перце, тя отлетя настрани и падна върху засипаната със сняг скала.
Без да й обръща внимание, Онодера даде сигнал за излитане. Ските на вертолета се отделиха от земята. Машината набра височина, зави и започна да се отдалечава. Когато шумът стихна, Онодера опита да се свърже с отдалечаващия се вертолет. Връзката беше лоша както преди, но той разбра, че още няма отговор от Мацумото. Изключи радиостанцията и погледна към момичето, което продължаваше да лежи на земята, истерично да ридае и да се гърчи с цялото си тяло.
— Кой от вас й е приятел или познат? — попита останалите.
Те се спогледаха.
— Няма такива — каза късо подстриган момък с мустаци. Онодера го погледна с недоумение.
— Единия сега го отнесе вертолетът, а другият умря…
Онодера закачи радиостанцията на рамото си, приближи се до Масуко и я повдигна.
— Да отидем в хижата — каза той.
— Какво ще правим сега?
— Ще чакаме — Онодера погледна часовника си. Беше седем часът и тридесет и пет минути.
— Колко?
— Не зная. Може би сте разбрали, че днес сутринта в Кенсай имаше много силно земетресение и страшна цунами. Загинаха стотици хиляди хора. От самолетите са останали само отломки. Хиляди тона гориво отидоха в морето, а то и без това не достигаше, дори съветските и американските кораби изпитват затруднения с горивото… Дали ще дойде вертолет да ни вземе, или не — шансът е петдесет процента.
— А какво ще стане, ако не дойде?
— Не зная — Онодера отвори вратата, огледа планинската верига. — Добре ще бъде, ако дойде преди да се е усилил вятърът… Четиримата ги спасихме. Като видя как гледа цигарата му, Онодера извади неразпечатан пакет и го подаде на момчето с очилата.
— Дайте ми картата — помоли той. — В краен случай ще се опитаме да слезем надолу…
— По склоновете има срутвания.
Забръмча радиостанцията, едва доловимо се разнесе гласът на сержант Томида.
— Хакуба слуша, говори Онодера… — Той постави слушалките. — Хенри Оушен, слушам ви… Томида-сан, чувате ли ме?
Връзката се нарушаваше. Онодера пита много пъти, докато най-накрая намръщените му вежди се отпуснаха.
— Можете да се радвате. След тридесет минути ще излети вертолет от Мацумото — съобщи той, като прекъсна връзката.
Младежите радостно зашумяха, но той ги спря с вдигане на ръка.
— Вертолетът първо ще отиде в Нагано, а после ще дойде тук. Тринадесетместен е и ще вземе всички.
— А колко ще чакаме?
— Той лети със скорост двеста километра… За двадесет минути ще отиде в Нагано, но не зная колко ще го задържат там. Мисля, че след час, час и половина ще бъде при нас.
Изведнъж земята отново забуча. Хижата така се залюля, сякаш всеки момент щеше да се разруши. Отнякъде се разнесе приглушен грохот. Всички скочиха. Отново запищя радиостанцията. Онодера я вдигна от пода, но трусът го отхвърли настрани, при което той полетя към момчето, стоящо до него и изпусна радиостанцията. Докато все още я държеше, въпреки прашенето се долови отчетлив глас:
— Тревога… Тревога… Опасност от изригване на Норикура. Веднага да се пристъпи към евакуация…
Всички със затаен дъх слушаха радиостанцията. Онодера бавно я повдигна, то тя вече мълчеше. Разнесе се трясък, който заглуши силния грохот. Хижата отново се затресе.
— Изригване! — извика някой с пресипнал глас.
— Край!
— Не! — каза Онодера, като повдигна глава. — Норикура е някъде на юг, далече от тук…
— Какво говорите! Не далече, а тук над нас също има връх Норикура!
Наистина — помисли си Онодера. — Широкоизвестният връх Норикура, красотата на Северните Алпи, където е разположена лабораторията за космическо излъчване, станцията за наблюдение на слънчевата корона и обсерваторията на Киотския университет се намира далече на юг, на запад от Кисодани. Там, до самия връх се движи автобус. Но има и друг връх Норикура — точно зад тях, на североизток от веригата Татеяма и върха Хакуба. Той се издига точно над хижата Цуга на височина две хиляди четиристотин тридесет и шест метра. Някога това е било вулкан и неговата лава е образувала сред планинската верига затвореното езеро Хакуба-Оике. На кой от двата Норикура е обявена тревога? Изведнъж Онодера започна да нервничи, нещо, което напоследък не му се бе случвало и като си поглеждаше часовника, започна търпеливо да върти радиостанцията.