В южната част на Централния тектоничен район южните половини на Кюшю, Шикоку и полуостров Кии бяха вече откъснати от тялото на Дракона и голяма част от тях бяха погълнати от морето. В областите Канто и Тохоку голяма ивица вода беше отделила полуостров Бофус от Хоншю. Неговата издадена в океана част беше потънала на повече от десет метра. А крайбрежието Ракучю също се беше гмурнало в Тихия океан, като се беше изместило с около двадесет метра. На остров Хокайдо морската вода беше навлязла в Томакомай и Отару, а полуостровите Немуро и Ширетоко се бяха отделили от сушата и потънали в морето. Подобни изменения бяха станали и на островите в Югозападна Япония, и на Окинава, а няколко острова вече ги нямаше.
Зад Дракона стоеше невидим гигант. Преди четири милиона години, когато на края на стария континент от посетите семена се родило детето Дракон, някъде дълбоко в недрата между него и континента се появил сляп гигант, който започнал да избутва новороденото в океана. Като се откъснал от майката — земя и плувал по бурните вълни, младенецът растял, все повече и повече се издигал над водата и накрая се превърнал в могъщ Дракон.
И сега този сляп гигант, който не бе преставал през всичките тези години да бута Дракона, изведнъж побесня, счупи му гръбнака, събори го и го повлече към дъното. Само за две-три години от началото на катаклизма Японският архипелаг се измести с няколко десетки километра на юг и на югоизток. Силата, която тикаше Япония откъм Японско море, се проявяваше най-активно в центъра на Хоншю. Западната част на разчупения архипелаг се измести с тридесет километра, а източната с двадесет на юг и югоизток. При това разстоянието между устията на реките Тойокава и Ои в залива Ацуми само за няколко месеца се увеличи с повече от два и половина километра. Между разкъсаната на две части земя изцяло потънаха на дъното градовете Тойохаши, Хамамацу и Каке-гава. Морската вода вече миеше подножието на Южните и Централните Японски Алпи. А котловината Ина постепенно се беше превърнала в тясно и дълго езеро.
Дъждовният период в Япония започна не през юни, както обикновено, а малко по-рано, вероятно поради огромното количество отделена от земните недра топлина. В резултат бяха почти напълно залети равнините по Тихоокеанското крайбрежие. Низината Канто се беше превърнала в плитко море. Сега там можеше с кораби да се доплава до Такасеки, Татебаяши и Фурукава. По низината Ноби също можеше да се доплава до градовете Гифу, Огаки и Тойота, по Осакската равнина можеше да се достигне до южната част на Киото, а на изток по равнината Такуши — до Йошия от префектура Фукуока. Градовете Фукуока, Куруме и Омута сега се свързваха само по вода. В низината Сендая водата беше проникнала до Хирайдзуми. В Хокайдо водите на Тихия океан, като заляха равнината Куширо, достигнаха до градовете Обихиро и Шибечя и платото Консен сега се беше превърнало в морско крайбрежие.
Въпреки че страдаше много тежко, Драконът се съпротивляваше на бясната сила, която го тласкаше в гърба и го дърпаше към дъното на океана. В началото на юни четири пети от неговото тяло все още бяха над водата и той сякаш правеше всичко възможно, за да се измъкне от ледените лапи на смъртта, които се протягаха към него от хиляди метри дълбочина. Всеки път, когато Драконът с рев се гърчеше, като изпускаше огън, дим и гореща кръв, умираха безброй живи същества, които дълги години бяха живели по люспите на неговия гръб. Само малка част от тях имаше възможност да напусне тялото на стопанина, на което благополучно бяха съществували стотици хиляди години и да избяга далече отвъд морето. Особено напористи бяха двуногите същества, които се бяха размножили много през четвъртичния период от кайнозойската ера и напоследък бяха започнали да проявяват невиждана активност. Те стържеха гърба на Дракона, смучеха кръвта му, прокъсваха тялото му и нанасяха безброй рани върху меката кожа на корема и гърлото му. От тези техни колонии върху тялото му като облаци излитаха подобия на крилати насекоми, а от неговите очертания се отделяха и плаваха по морето натъпкани черупки.
Драконът все още беше жив. Силата, която го дърпаше към дъното, с всеки изминат ден нарастваше. Студената вода, небесна и морска, проникваше при всяко негово гърчене все по-дълбоко в раните. Накрая се срещна с горещата му кръв, буйно изкипя и се превърна в пара, като започна да разкъсва тялото му отвътре. Когато ледената ръка на смъртта напипа нажеженото сърце на Дракона, плътта му окончателно ще се разкъса и парчета месо и кожа ще се разлетят по всички страни. И Драконът няма да го има вече. Неговият труп, още топъл, но както при всяко умиращо същество, вече неспособен да напрегне мускули и да окаже съпротива, ще бъде равнодушно погълнат от мрачната и студена морска яма, и погребан на самото й дъно, където не достига слънчев лъч. А това, че този ден е близък, бе ясно на всеки.