Ревът, конвулсиите и пресекливото дишане на Дракона, който изхвърляше пламък и дим до небето наподобяваше агония.
Остаряващата майка — земя, родила някога Дракона, който бе плът от нейната плът, сега с болка гледаше как в конвулсии, бълвайки отрова, умира нейното дете. А океанът по-древен и по-огромен от твърдата земя, равнодушен и студен, приготвяше на дъното си гроб за умиращия. От древни времена в продължение на милиарди години сушата и морето на тази планета винаги са се борили един с друг. Понякога водата е отстъпвала и тогава се е появявал огромен къс суша, но след това морето отново е тръгвало в атака, при която заливало още по-голямо парче земя. Сушата трябвало да странствува по повърхността на планетата. Тя ту променяла своите очертания, ту се раздробявана. В сравнение с множеството континенти и острови, които са възникнали от морето и отново са се потопявали в него, за главозамайващо дългия период на съществуването на Земята легендарните Атлантида и Муу са истински дреболии. Затова заслужава ли си да се страда за такова дребно парче земя, което сушата всеки момент ще върне на морето. Дори на това място да е имало и да има живот, който се гордее със своето процъфтяване… Живот, също породен някога от водната стихия… Така, изглежда, си мърмореше морето… И равнодушната, тежка и студена морска вода, като преодоляваше останките от бариерите, проникваше дълбоко в сушата и без да се съобразява с нищо, отнасяше всичко със себе си.
Сега погледите на целия свят бяха обърнати към този Дракон, умиращ в далекоизточния край на океана. Над архипелага, който в своята агония изригваше огън и дим, летяха десетки наблюдателни самолети с цветни видеокамери на борда. Трите най-големи телевизионни компании на Америка CBS, NBC и ABC, както и тези от Източна и Западна Европа, Азия и дори „Лам“ от Южна Америка, като използуваха спътници над Тихия океан, веднъж в седмицата в редовни програми предаваха репортажи за последните минути от живота на гигантския архипелаг. Почти половината от четиримилиардното население на Земята гледаше тези предавания от екраните на около седемстотин милиона телевизори.
Човечеството съзнаваше жестокостта и трагизма на това зрелище. „Грандиозният спектакъл“ възбуждаше и гъделичкаше нервите. Гибелта на призрачната Атлантида, легендите за която се предаваха от поколение на поколение, изведнъж се превърна в реалност. Според древните предания Атлантида била процъфтяваща високо развита цивилизация, но тя не би могла да се сравни с богатството и процъфтяването на народа на островната земя от Далечния Изток. Сто и десет милионният народ, притежаващ обществено състояние за милиарди долари, заемаше второ място в капиталистическия свят по обема на произвежданата промишлена продукция, която в парични единици се равняваше на триста и петдесет милиарда долара… Народ с претенции за водещ в двадесет и първия век… Единствената държава в Азия, която бе преуспяла в модернизацията и се бе превърнала в промишлена държава, като бе запазила своята своеобразна култура, наричана „японска“. И тази островна страна със своите огромни богатства, с прекрасна и многообразна природа, скоро ще бъде измъчена, разкъсана, тласната в морската бездна от невидимата гигантска сила, която се спотайваше някъде в дълбочините на планетата.
Средствата за масова информация в цял свят раздухваха страстите около Япония. Близо до Японските острови плаваха самолетоносачите „Форестол“ от Седми американски флот, „Блуварк“ от Далекоизточния военноморски флот на Англия и „Мелбърс“ на Австралийските военноморски сили. Разбира се, те изпълняваха и спасителни функции, но в същото време на тях се намираше и световноизвестният информационен център, който се наричаше Тихоокеански прес — телевизионен център. Излязлата в Америка в седеммилионен тираж брошура „Атлантида и Япония“, която не беше нищо друго, освен сензационна измислица, беше разпродадена само за няколко часа. Истински бум предизвика сборникът от изказвания на астролози и пророци, които, както се оказа, отдавна бяха предрекли страшните катаклизми на Земята.