В случая от този проблем най-много се вълнуваха геолозите и геофизиците. Организацията ЮНЕСКО беше образувала специална комисия, на която беше разрешено да използува седем геодезични и метеорологични спътника на земята, изстреляни от СССР, САЩ Англия и Франция. Също така тя можеше да разполага с всички наблюдателни и изследователски системи на специалната комисия на ООН. В САЩ, СССР, Китай, Индонезия, Австралия, Франция, Англия, Федерална република Германия и Норвегия бяха създадени специални изследователски институти. Мигновено бяха изчерпани всички „запаси“ от специалисти, занимаващи се с науките за Земята, дори бяха събрани и студентите от цял свят от съответните специалности. За учените това беше случай, който се пада „веднъж на хиляда години“. Работата се състоеше в това, че явлението, от гледна точка на новата, току-що основана наука — геоенергетика, беше уникално и поставяше множество нови проблеми.
Внезапното разрушаване и потъване на легендарната Атлантида, което се считаше само за фантазия или мит, изведнъж стана обект на сериозно изучаване. Гибелта на Япония се превърна в своеобразен модел за гибелта на Атлантида. Сега вече никой не говореше за невероятността на подобно явление, както с развитието на палеомагнетизма вече не се отричаше и теорията на Венерер за преместването на континентите, някога съвсем отхвърлена, защото нейният създател бил синоптик, дилетант в геологията. Сред учените на Индия и Австралия изцяло се промени и отношението към „мита за континента Муу“ на Черчвалд, който до този момент се считаше за съвършено несъстоятелен.
Светът следеше приближаващата с всяка минута катастрофа с двойствено чувство. За него гибелта на Япония означаваше загуба само на една трета от процента от общата площ на сушата на планетата. Но когато за това късче земя започнаха да мислят като за „земя на хора“, не можеше да останат равнодушни. Та тук живееха две цяло и шест десети процента от цялото население на планетата. Тук всяка година се произвеждаха около седем процента от световната промишлена продукция и се осъществяваха четиринадесет процента от международната търговия. За развиващите се страни Япония беше „фабриката на Азия“, прекрасен пазар за продажба на нефт, каменни въглища, желязна и медна руда, боксит, уран, кварц, памук, коприна, хранителни продукти и плодове. Едновременно с това тя бе и доставчик на световния пазар на стомана, техника, кораби, автомобили, електронна апаратура, битови електроуреди, текстил, галантерия и фабрично заводско оборудване. Или накратко казано, тя беше сериозен доставчик на промишлени стоки. А през последните години Япония беше започнала да получава влияние и като член на световния инвестиционен пазар, особено в развиващите се страни, като им предоставяше дългосрочни кредити. Ролята на Япония в световната икономика беше огромна. Сега нейните гигантски натрупвания загиват. Нейната организационна структура се разрушава, а животът на нейното население ляга като огромно бреме върху плещите на населението на другите страни… Освен това катаклизмът заплашваше и обширен район от Японско море.
С впити в екраните на телевизорите погледи, в кадрите на кинохрониките, във вестникарските снимки, хората наблюдаваха как Драконът потъва, изригвайки пламък и дим.
Под лозунга „Спасете Япония!“ се разгърна кампания в целия свят. Тя се провеждаше от световните и обществените организации, а също така и от правителствата на всички страни. Ставаха митинги. Събираха се помощи за японските бежанци. Но повечето хора проявяваха само любопитство като странични наблюдатели на трагичен спектакъл, който се представя в някакъв отдалечен ъгъл на Далечния Изток. Дълбоко в душите си те изпитваха сложни и противоречиви чувства: удовлетворение, че „това“ не се извършва на тяхна земя, известно злорадство, че загива преуспяваща и процъфтяваща страна; тревога и неприятно предчувствие, че ще трябва да приемат на постоянно местожителство голям брой своеобразен, енергичен и малко непонятен народ.
В Япония се разгърна движение за максимално намаляване на загубите. Спасителната служба без сън и почивка продължаваше работата си, сякаш искаше дори и в условията на катаклизма, да сътвори ново „японско чудо“. С приближаването на края все повече и повече ставаха жертвите и сред сътрудниците на самата спасителна служба. В интервю по телевизията командуващият Американската морска пехота, която сътрудничеше с Япония, заяви с дълбоко удивление:
— Всички спасителни служби на Япония — държавни, военни, граждански — проявяват поразителна храброст. Техните отряди се хвърлят там, където дори нашите морски пехотинци, които са преминали не през един бой, не се решават да стъпят. Разбира се, това е естествено, когато става дума за спасяване живота на своите съотечественици. Подвигът на японците граничи с безразсъдство. Понякога си говорим помежду си, че това може би е от мъка…