Групата на Катаока, състояща се от трима души, не беше тук за спасителни работи. Проблемът се състоеше в това, че над атомната електроцентрала и изследователския Институт по ядрена енергетика от областта Токай, която отдавна се намираше на няколко десетки метра под морето, се наблюдаваше повишена радиоактивност. Поради възникналата опасност от замърсяване на океана с остатъци от ядрено гориво, групата на Катаока беше пристигнала в този район с хидроплана на Силите за самоотбрана, за да уточни положението. Катаока, който умееше да се гмурка с акваланг, взе участие в изследванията. Тревогата се оказа напразна — само едно малко изтичане на радиоактивни вещества при пропадането. Когато проверката вече свърши и всички се върнаха в надувната лодка, връхлетя цунами.
Хидропланът се опита да излети при приближаването на цунами, но левият двигател блокира и нахлулата вълна обърна машината. Надувната лодка, в която се намираха Катаока и другарите му, беше понесена от цунами към вътрешните райони на бившата суша. Най-накрая тя се закачи в стърчащите над водата върхове на потънала гора. При това един член от експедицията беше отнесен от настъпващата вълна. Останалите живи и измъчени хора се добраха до твърда земя и видяха, че се намират в подножието на планината Асафуса.
Бежанците, които бяха намерили временен приют в Ахоке, като видяха групата, се хвърлиха към нея с радостни викове. Те бяха взели пострадалите за спасителен отряд. Но когато се изясни истинското положение на нещата, още повече паднаха духом.
— Имате ли радиостанция? — обърна се към Катаока човек на възраст около шестдесет години, с просто и открито лице и молещи очи. — През цялото време палим огън, за да подаваме сигнали, но небето е в пепел и нищо не се вижда, самолетите може да не ни забележат…
— Радиостанция имаме, но е много изтощена, а и неведнъж пада във водата — Катаока безсилно се отпусна на скалата. — Ще се опитаме да се свържем, разбира се…
Още нямаше седем часа, а се смрачаваше по-рано от обичайното за сезона време. Небето на запад беше покрито с плътна пелена от пепел и дим. Над източния хоризонт се виждаше тясна оранжево-червена ивица, която приличаше на истинско небе. След като съвсем се стъмни, на запад се появи яркото зарево на изригване. Между скалите свистеше студен вятър. Тази година хората не видяха лятно слънце, а в оранжево-сивото небе се носеше мътен кървавочервен диск. Имаше случаи, когато се показваше необикновено кафява луна, а звезди въобще нямаше. Изхвърлените високо в стратосферата десетки хиляди тона пепел, блуждаеха над северното полукълбо и обещаваха на целия свят, че през следващите две-три години лятото ще бъде хладно и ще има слаба реколта.
— Кораб! — изведнъж извика някой.
Умората сякаш изчезна. Хората скочиха, изправиха се на пръсти и протегнаха шии. Накрая видяха — на фона на залеза съвсем близко плаваше черен корпус с мачта. Но защо беше без какъвто и да е сигнал, дори без бордови светлини.
— Ехей… — хората завикаха и замахаха с ръце. — Тук, тук, помогнете!…
— Бързо огън! — извика Катаока. — И пригответе всички джобни фенери освен двата най-мощни.
Катаока внимателно се вгледа в тъмната повърхност. Между неясния силует на кораба и брега се виждаха едва забележими бели следи от пенещи се вълни. Тези следи постепенно приближаваха към брега, като оставяха опашка след себе си в открито море. Някъде отдалече се разнесе шум на двигател, при това не един, а няколко. Разбира се, това беше ехото, което обиколи склоновете на планините. Зад завоя на пътя се замяркаха проблясъци — отражение от автомобилни фарове.
— Приятели! — извика Катаока. — Побързайте! Към брега се приближава десантен кораб!
Хората дълго се вслушваха и взираха в тъмнината, докато разбраха къде е пуснал котва десантният кораб. За ориентир им служеха автомобилните фарове, които светеха на няколко километра от края на водата. Хората се катереха по скалите, като падаха и ставаха, докато най-накрая се добраха до мястото, където бе пуснал котва корабът. Това беше една малка градина, обградена с камъни върху склона на планината. Морската вода почти беше достигнала върха на каменната ограда. От борда на акостиралия към брега плавателен съд прехвърлиха трап. Американски военни камиони приближиха на заден ход към кораба. От тях започнаха да свалят огромни, обвити в брезент сандъци и да ги товарят на кораба.