— Ето го дъното!
На пръв поглед по дъното нямаше никакви изменения. Едва забележим наклон, и то само ако се вгледаш.
— Съвсем очевидно е, че снижаването е станало скоро и преместването е било много рязко — каза специалистът. — Ето, погледнете тук!
— Хм, ясно е, че снижаването в този район пълзи надолу по склона — добави професорът.
— А не е ли по-точно да се каже, че тук се е извършило пропадане на земните пластове?
— Онодера-кун6, моля ви, вървете към източната страна на стръмния склон — каза професорът.
Когато изплаваха на повърхността, на „Тацуми-мару“ кипеше спор. Той се беше разгорял още преди момента, когато „Вадацуми“ изхвърли баласт и започна да изплава на повърхността, като съобщи за това по ултра дългите вълни на „Тацуми-мару“ и „Дайто-мару“. Механичните ръце захванаха „Вадацуми“ и „Дайто-мару“ с много малка скорост се отправи на изток. Започна подготовката за второто потопяване. Докато запълняха изолираното помещение с нов баласт и сменяха видеолентата и авто регистраторите, спорът на кораба достигна своята връхна точка. Още малко и учените щяха да се нахвърлят един срещу друг с юмруци. Професор Тадокоро упорито настояваше на това, че границата между наклонения участък на шелфа и възвишението е почти изчезнала. Специалистът по морска промишленост го подкрепяше, но считаше, че до неотдавна тя е съществувала. Достатъчно доказателство за това е разголеното обширно пространство.
По това време подготвиха „Вадацуми“ за второто потопяване в самия участък на шелфа. На борда бяха Юкинага и вулканологът. Много бързаха, дори взеха обеда със себе си в батискафа. Онодера, както и предишния път, направи скоростно потопяване до шестстотин метра дълбочина, а след това се спуснаха по склона на дълбочина хиляда осемстотин и петдесет метра. Двамата учени, като видяха картината, която се разкри пред тях, се развълнуваха. Дори винаги спокойният Юкинага загуби своята невъзмутимост и издаде някакво възклицание.
Когато батискафът изплава на повърхността, започна слабо вълнение. Повдигнаха „Вадацуми“ на кърмата и „Тацуми-мару“ даде пълен ход.
— Третото потопяване е отложено за утре — каза професор Тадокоро. — „Дайто-мару“ ще изследва измененията в Бонинската падина, която е на сто и двадесет километра оттук. Ще се опитаме да се потопим на дъното на падината. Надявам се, че батискафът ще издържи, нали?
— Теоретично той може да се потопи на десет пъти по-голяма дълбочина — отговори Онодера. — Преминал е невероятни изпитания при удар в хидродинамичния басейн на корабостроителната фирма „Ай“.
7
На другия ден…
Този път и двата кораба следяха „Вадацуми“, който под спокойната морска повърхност се насочи към морската бездна и започна да потъва. Пасажери бяха професор Тадокоро и доцент Юкинага. Долу, на дълбочина няколко хиляди метра, беше царството на непрогледния мрак. Там, на дъното, температурата на водата се понижаваше почти до нула, а налягането върху човешката длан достигаше сто тона.
Чувствуваше се всеобщо напрежение. Онодера ръководеше потопяването в падината особено внимателно. Потъваха със скорост четири километра в час. Отначало Онодера използуваше низходящо течение, но на сто метра под морската повърхност вече започна един почти неподвижен свят. Изчезнаха стадата от риби — обитатели на горните слоеве на водата.
„Вадацуми“ премина през облаци светещи микроорганизми, наподобяващи падащ сняг. Мяркаха се дълбоководни медузи и светещи риби. На дълбочина около седемстотин метра изчезна дори и смътната светлина зад илюминаторите, а вече на хиляда метра батискафът навлезе в царството на мрака. Ставаше студено. Върху вътрешната страна на гондолата влагата се отлагаше на едри капки.
— По-добре ще е да се облечете — каза Онодера. Приборите в батискафа светнаха със зеленикава светлина. На дълбочина хиляда и петстотин метра Онодера включи прожекторите. В лъчите им водата едва доловимо се полюшваше и обгръщаше „Вадацуми“ със сиво-зелена мантия. От време на време наоколо преминаваха чудновати дълбоководни обитатели, но не проявяваха никакъв интерес към странния пришълец. Като фойерверк пламна и се разпръсна ято светещи скариди и медузи. Нещо непознато, черно и огромно, шаваше на границата между светлината и мрака.