— Три хиляди метра — съобщи Онодера, като гледаше показанията на пиезометъра. — Отляво започва склонът към морската падина. Разстоянието е единадесет километра, наклонът е двадесет и пет градуса.
Фотонно-мазерният хидролокатор неприятно прищракваше с отразения звук и ясно рисуваше върху Брауновата тръба релефа на далечното морско дъно.
Съдейки по картата, континенталният склон на морската падина трябваше да бъде много стръмен, а в действителност бе доста полегат, като точно на това място най-големият наклон бе тридесет градуса. А склонът откъм страната на Тихия океан бе още по-полегат — приблизително десет-петнадесет градуса. Само на отделни места в дълбоките долове наклонът достигаше петдесет-шестдесет градуса.
Когато уредът за измерване на дълбочината показа, че до дъното остават четири хиляди и петстотин метра, Онодера изключи ехолота. В гондолата се възцари мъртва тишина. На такава дълбочина „Вадацуми“ запазваше стабилно равновесие, сякаш беше неподвижен. Само ако се погледнеше през илюминатора, щяха да се забележат летящите нагоре фигури на подводните обитатели, които показваха, че стоманеното елипсовидно тяло непрекъснато потъва със скорост метър и половина в секунда. Температурата в каютата бе шестнадесет градуса по Целзий, а на водата три градуса. Доцент Юкинага старателно се загърна. Заработи сушителят и всички капчици от вътрешната страна на стените изчезнаха. Пиезометърът показваше четиристотин и двадесет атмосфери налягане, което продължаваше да се увеличава. В гондолата беше тихо и мрачно.
Пет хиляди метра… Юкинага помисли, че се задушава. Струваше му се, че с цялата си кожа усеща прекомерната тежест на водата. Налягането на водната маса върху гондолата беше няколко стотици хиляди тона. Доцент Юкинага изплашено се огледа, беше доловил неясен шум.
— Нищо страшно няма — успокои го Онодера, досетил се за състоянието му. — Поради ниските температури се обаждат детайлите от инсталацията за закрепване на гондолата. Да включа ли радиатора?
— Не — каза професор Тадокоро. — Вече сме близо до морското дъно.
— Дълбочина пет хиляди и седемстотин метра — погледна пиезометъра Онодера. — До морското дъно…
Фиуу… и звуковата вълна се изстреля надолу. Ехото веднага се върна.
— Остават хиляда деветстотин и петдесет метра… Дъното е равно.
Живите същества, които се отразяваха в илюминатора, бяха почти изчезнали. Понякога в блясъка в прожектора отплуваха надалече дълги, подобни на змиорки призраци. Това бяха дълбоководните медузи с поразителна приспособяемост. Но само да се изключеше прожекторът, ставаше тъмно като в рог и тук-там проблясваха като звездички светещите микроскопични организми. Температурата на водата се беше понижила до едно цяло и осем десети градуса, а в гондолата — до тринадесет. Хронометърът отчиташе час и четиридесет и две минути от потопяването на гондолата във водата.
— Седем хиляди метра…
— А това пък какво е? — едва чуто попита Юкинага. Морска котка ли е?
Същество подобно на огромна завеса бавно отплува, като закриваше левия илюминатор.
— Не може да бъде… — промърмори професор Тадокоро, — много е грамадно за живо същество. За да премине ивицата светлина, му бяха необходими пет-шест секунди, което показва, че дължината му е около тридесет метра.
— Ще се опитаме ли с хидролокатора да проверим какво е? — попита доцент Юкинага.
— То вече отплува нагоре — отговори Онодера. — А скоро ще бъдем на дъното.
Той натисна превключвателя, с който се отделяше баласт. Последва глух шум и скоростта на потъването се намали. Но изведнъж нещо силно блъсна „Вадацуми“. Носът му се измести с двадесет градуса на ляво, а после с тридесет на дясно.
— Какво става? — почти извика Юкинага. — Авария ли има?
— Не — Онодера се усмихваше хладнокръвно. — Изглежда е дълбоководно течение.
— На такава дълбочина? — учуди се професор Тадокоро. — И толкова силно?
— Не знам — каза Онодера. — И преди сме наблюдавали нещо подобно, но толкова силно за първи път ми се случва. Ако това е морско течение, би трябвало скоростта му да е повече от три възела и половина.
— Толкова много ли? — недоверчиво попита доцент Юкинага. — На дълбочина седем хиляди метра такова бързо течение?
— Каква е причината не знам — повтори Онодера. — Ширината на потока бе сто и петдесет метра.
След като „Вадацуми“ благополучно премина този пласт, Онодера включи хидро ракетата и отново обърна батискафа право на юг. Друг страничен удар не се появи.