— Намираме се на дълбочина седем хиляди и деветстотин метра — съобщи Онодера. — Наклонът на дъното става по-стръмен.
— Водата помътнява — забеляза професор Тадокоро.
Наистина, видимостта значително се влошаваше. Под светлината на прожекторите можеха да се видят само облаци мътилка. Изведнъж с внезапен удар носът на кораба се повдигна нагоре. По инерция батискафът отскочи на двадесет метра. След което започна да се люлее надлъжно.
— Всичко наред ли е? — попита Юкинага, като се вкопчи в седалките. Под мъждукащата светлина на лампата върху челото му се виждаха едри капки пот.
Вместо отговор Онодера притегли към себе си ръчката и повдигна батискафа с още тридесет метра. Веднага надлъжното клатене намаля.
„Да съществува такова силно течение по дъното на морската падина на дълбочина осем хиляди метра, за каквото дори и в учебниците не може да се прочете! Та това е откритие!“ — помисли си Онодера.
На разстояние шестдесет метра от дъното той върна кораба в хоризонтално положение. Люшкането почти престана.
„Вадацуми“ измина вече три километра, а краят на падината все още не се виждаше. Нейната ширина в най-тесните участъци достигаше няколко десетки километра. Разстоянието до дъното беше около шестдесет метра, а видимостта не превишаваше десет метра. Бяха изминали повече от три часа след потопяването.
— Спрете! — почти извика професор Тадокоро.
Онодера даде заден ход, след което изключи двигателя. По инерция „Вадацуми“ малко се потопи. И макар колебанието на водата, предизвикано от въртенето на винта, да беше престанало, височината на пиковете върху лентата на осцилографа не се понижи.
— Ще се спуснем ли още веднъж до дъното? — попита Онодера.
Батискафът продължаваше бавно да се потопява.
— М-да — неуверено промърмори под нос професор Тадокоро.
— Може да пуснем осветителната ракета.
— Добре, пуснете я.
Онодера отвори капака на кутията, в дясно от пулта за управление. Той си представи как сребристият цилиндър ще изскочи веднага от поплавъка и косо, с ръмжене ще тръгне нагоре, оставяйки след себе си дълга опашка от пяна, и дръпна лоста. След едва доловимото сътресение в горната част на екрана се появи ослепително ярко кълбо. Като пускаше огромни мехури, то бавно заплава по диагонала.
Двете прилепени към илюминаторите фигури изразяваха безмълвно учудване. Онодера, който гледаше екрана на телевизора, където картината се менеше с изключителна бързина, също беше изумен.
От дъното се вдигаха причудливи мътни облаци, които се осветяваха от мощните лъчи на бяло — синкавото слънце. Наоколо нямаше нищо друго, освен тази кълбеста облачност в морското небе. Оказа се, че и тук, на такава страшна дълбочина, мътните облаци се вълнуват, дишат…
— Онодера, вие…
Но без да чува професора, Онодера натискаше лоста за изстрелване на следващата ослепителна ракета. Като забеляза, че дъното, изобразено на екрана на ехолота, помътня, той бързо включи фононно-мазерния хидролокатор.
И изведнъж стана нещо съвършено неочаквано.
Остро насочената вълна с висока енергия проби шестдесетметровата дълбочина и премина по-нататък през слоя, който всички до този момент бяха приемали за морско дъно, и след сто метра описа релефа на истинското, твърдо морско дъно. А на дълбочина шестдесет-седемдесет метра хидролокаторът показа смътно, замъглено изображение.
Онодера едва не извика, че това е рохкав слой. Но откъде би могъл да се вземе той на дълбочина осем хиляди метра. Та нали ехолотът дава изображение на така нареченото „псевдо дъно“ само на дълбочина от петдесет до триста-четиристотин метра. Това става в резултат от изплуванията и потопяванията на планктона? А тук? Нима натрупаните облаци от мътилка играят ролята на планктон?
— Можете ли да се потопите още по-ниско? — попита професор Тадокоро, като се вслушваше във всяка дума на Онодера.
— А не е ли опасно? — намеси се Юкинага.
— Да се спуснем още петдесет метра — предложи Онодера. — Измерителната апаратура за определяне на температурата, плътността на водата и съдържанието на морските соли ще може да спуснем с още петнадесет метра по-ниско.
— Внимателно само… — промърмори професорът. — Бъдете готови всеки момент за изплаване.
Онодера източи от регулатора малко бензин и „Вадацуми“ започна бързо да се снижава.
— Плътен активен слой — каза професор Тадокоро. Температурата е един градус и седем десети. Съвсем малко по-висока от обикновената.
— А този слой се простира от юг на север — забеляза доцент Юкинага.